Героите минават в други полк

Крум ВАСИЛЕВ

В края на април м.г., в навечерието на своя 90-годишен юбилей, ни напусна Стоян Радославов. Истински герой - това е точното определение за него. Партизанското му име Лалю беше станало легенда в Шуменския край в годините на въоръжената антифашистка борба. Царската полиция беснееше, знаеше, че той е секретар на Околийския комитет на РМС, търсеше го под дърво и камък, устройваше му засади - Лалю беше неуловим. Даже истинското му име шуменската полиция не е успяла да установи, в нейните досиета, разкрити след Девети септември, той се води без снимка, само с тези четири букви - Лалю, и с четири неизменни епитета: умен, силен, смел, дързък.
Лалю пристигна в Шуменския край през есента на 1942 г. Дотогава е бил един от ръководителите на ремсовата организация в София, но е осъден задочно на смърт и по решение на ЦК на РМС заминава за Шуменски окръг, където полицията няма сведения за него. Става член на щаба на Шуменско-Преславския партизански отряд и "душа" на околийската ремсова организация.
За пътя, който Стоян Радославов извървява след 9 септември 1944 г., говорят красноречиво длъжностите, заемани от него: секретар на ЦК на ДСНМ, командир на младежката строителна бригада на линията Перник-Волуяк, завеждащ сектор в Международния отдел на ЦК на БКП, съветник и пълномощен министър в българското посолство в Москва, посланик на България в Кабул, столицата на Афганистан. За този неуморен труженик отлично приляга прозвището борец за свобода и строител на преуспяваща социалистическа България.
Свободата и социализмът бяха смисълът на неговия живот - така е възпитан. Роден е в с. Красава, Брезнишко. Баща му, убеден комунист, е бил концлагерист, майка му и сестра му са били ятачки, двама от братята му са били политзатворници, а най-големият брат - Владимир, загива като партизанин в Трънския отряд. В такава семейна среда Стоян получава закалката, която го прави до смърт предан борец срещу фашизма. Книгите, към които е пристрастен от ученическа възраст, дават основа на идейната му убеденост, а Висшата партийна школа в Москва, която завършва, разширява културата и кръгозора му.
Стоян Радославов беше човек с висок морал, чужди му бяха алчността и користолюбието. Веднъж сподели с мен възмущението си от предложение, което му направил в началото на т.нар. преход някогашен "другар", станал бизнесмен. Той предложил на Стоян да участва като съдружник в негова фирма. "От тебе - казал му - искам само името ти, всичко останало ще е от мен." Радославов отказал, но беше бесен: как може някой да допусне, че ще се занимава с бизнес, при това съмнителен. Живя и честно, и скромно, и дори бедно. Отдаде пенсионерските си години в безвъзмездна служба на Българския антифашистки съюз. Дълги години беше председател на организацията на съюза в район "Червена звезда". Като хиляди ограбени българи едва свързваше двата края с орязаната пенсия.
Последните години от живота си Стоян Радославов прекара на легло, поразен от тежка болест. Дъщеря му и внучката му се грижеха за него до последния му дъх. Но "съкращенията" не ги подминаха, останаха без работа, а скъпите лекарства подяждаха неговата пенсия, с която се издържаха и тримата. Наложи се за погребението му да съберат пари близки и познати. За срам и позор на днешната ни държава. За нея, по-точно за онези, които я управляват днес, хора като Стоян Радославов, воювали през Втората световна война, са бреме, докато в т.нар. нормални държави в ЕС те са почитани и обгрижвани ветерани. Но кое ли в сегашната ни държава е нормално, та да е нормално и отношението към героите-антифашисти! За тях държавата е отредила днес само Вазовите "търнови венци".