Традиции

"Гергьовски люлки"

Над 450 певци, танцьори и музиканти възродиха магията на българския фолклор на фестивал в гр. Левски

вторник, 10 Май 2016 / брой: 103

2206

За трета поредна година жителите, гостите и приятелите на гр. Левски оставиха душа и сърце на площада в разположения в центъра на Северна България град. Над 450 участници във фолклорния фестивал "Гергьовски люлки" показаха навръх Великден, че традицията и фолклорът са онези искри, които пазят българщината и ни поддържат истински и живи.
С молитва за България, за здраве, добро и берекет кметицата на Левски Любка Александрова откри фестивала. Организаторите от общината и Народно читалище "Георги Парцалев 1901" накараха дори навъсеното небе да се проясни, а слънцето да заиграе в пендарите на най-нетърпеливите участници. Танцьори, певци и музиканти от 5 до над 75 години показаха магията на северняшкия фолклор пред множеството на площада, дошло да съпреживее най-светлия ден в годината. Фестивалът бе открит с великденски обред за боядисване на яйца, след което най-малките залюляха люлките. И тъй -

от червен, червен Великден до зелен, зелен Гергьовден

както се пее в песента.
Състезателната част от програмата откриха домакините от Народно читалище "Георги Парцалев 1901" с изпълнение на "Тракийска закачка" и "Буенек" на танцов състав "Звънчета" с художествени ръководители Даринка Иванова и Радослав Славеев. Последваха изпълнения на обработен фолклор на фолклорни формации "Иглика", "Здравец" и "Северняшка огърлица" с художествен ръководител Мариета Аспарухова.
В еднодневната надпревара се включиха групи, състави, оркестри и индивидуални изпълнители от частни школи и клубове, читалища, училища и детски градини от областите Плевен, Ловеч и Велико Търново. Тежката задача да оцени майсторските изпълнения бе отредена на компетентно жури с председател проф. д-р Тодор Киров, декан на Факултета по музикален фолклор и хореография в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.
Усилията на участниците във фестивала да издирят, съхранят и популяризират фолклорното ни наследство и в частност северняшките традиции бяха увенчани с 23 златни, 15 сребърни и 14 бронзови медала. Имаше поощрителни награди, специални парични премии и предметни отличия, грамоти и...

писани яйца за всички

Автентичен и обработен фолклор, оригинални носии, много хъс и дух имаше в изпълненията на малки и големи, които за 8 часа превърнаха младия и с бъдеще гр. Левски в център на българската традиция. Признанието е заслужено след наградата, която спечели през март стопанката на северняшкия град Любка Александрова, побеждавайки в конкурса на Портала на българските общини Kmeta.bg - "Кмет на месеца", за "Съхранение на патриотичния дух".
Именно защото фестивалът т.г. съвпадна с Великден, магията на червеното яйце покори всички. Домакините се зарекоха догодина проявата да е двудневна, за да може на сцената да се изявят не само певци, танцьори и музиканти, но и да бъдат представени характерните за региона традиции. Тазгодишното издание на "Гергьовски люлки" завърши с пищен галаспектакъл на всички състави от НЧ "Георги Парцалев 1901", гр. Левски.
Интересът на младите към фолклора и особено към народните танци е жив, коментираха малки и големи участници в надпреварата, художествени ръководители на състави. Последните продължават да водят битки с вятърни мелници, за да предадат наученото от родители, баби и дядовци. Трудно е, истински

героизъм е да работиш с деца

на 5-6 години, да обикаляш детски градини и училища, за да търсиш таланти, а след това те да не се развият, споделя Мариета Аспарухова. Уморих се, казва тя, но само след миг разбираш, че ще продължи да свири на гъдулка, да учи своите мъници и да им помага да вдигнат краче, за да се качат на сцената. И няма да се предаде, само защото таксата за една година за едно дете е едва 20 лв. Твърде малко, твърде недостатъчно, твърде символично и в същото време - понякога непосилно за някои семейства. Тежко е, не знам дали в столицата разбирате, но и тези 20 лв. събираме на вноски, само и само децата да идват, да пеят, да танцуват, казва Мариета. Вярвам й, че е така. Но съм сигурна, че няма да секне ентусиазмът й. Просто всичко е в душата й. Тя пази българското, фолклора и традицията в сърцето си. Такива като нея - дал Господ засега... Докога?