Географията на един "миниатюрен" конфликт

Димитър Копривленски

Берлинският конгрес не само обижда Русия, което и цели. Берлинският конгрес легитимира появата на новата българска държава на Балканите, където едновременно с това Сърбия и Румъния стават независими. А Османската империя освен престиж, перспектива, присъствие на полуострова, търпи и сериозна загуба на територия. Османските владения след 1878 г. стават два пъти по-малко от общата територия на петте балкански християнски държави заедно с автономната област Източна Румелия. Християнското превъзходство пък по отношение на населението е още по-силно изразено. Ето как от първа по значение Турция се превръща във фон на съперничеството не за "място под слънцето", а за първенстваща роля на Балканите.
Кръстопътното място на Балканите и на България, като техен пъп, е известно всекиму и не от вчера. И то има значение при начеването, воденето, спечелването на... Сръбско-българската война.

За едни "вероломство", за други - "желязна логика"

Ако по принцип Гърция, заедно с България и Сърбия, също е геополитически играч на полуострова, когато се разглежда въпросът за Балканите като трасе за свързване на Централна и Западна Европа с Близкия изток, Мала Азия и Протоците, тя е доста встрани. За първо място остават да спорят България и Сърбия. А след Съединението България се превръща в държава два пъти по-голяма от Сърбия и в Белград много добре разбират, че това вещае голяма промяна на балканското равновесие на силите. Което е и първият мотив на елита и на крал Милан Обренович, посочен в прокламацията за обявяване на войната от 2 ноември 1885 г.
Ето как сръбското нападение се явява и отчаяна стъпка, последен, но логичен опит за удържане на равновесието. Това нападение може да се разглежда и като предпазен удар срещу съперник с по-голям, но все още ненапълно използван потенциал. Заедно с крал Милан и целият сръбски политически елит смята, че точно сега е критичният момент, но оттук насетне времето ще работи против Сърбия.
Съединението на Княжество България с автономната област Източна Румелия се превръща в ускорител на процесите в региона. А и обстановката в Европа благоприятства. Сравнително спокойното съжителство на великите сили свършва и започва остро съперничество. Всяка по-решителна външнополитическа препирня между които и да е от тях, може да прерасне във война с непредвидими последици. Очертават се и противопоставянията между Великобритания и Русия, както и между Русия и Австро-Унгария. А Германия зорко следи и ловко крои планове в тон със своите интереси, като подклажда мълви.
Такава е обстановката през есента на 1885 г. Българската армия е още в процес на изграждане, още няма дори каквито и да са планове за мобилизация. На същия хал е и икономиката. Точно на това разчитат и в Белград, но не познават. Макар че за обществеността войната е неочаквана, за управляващите това не е така. Дори княз Батенберг пише писма до крал Милан да не се стига до война. Уви!

Най-сериозният геополитически сблъсък

На пръв поглед Сръбско-българската война от 1885 г. не довежда до големи последици. Защото е изключително кратка и с не толкова големи жертви. В началото на войната на западната граница София има 4500 души, около 50 000 души са на границата с Турция. Армията ни достига обща численост 108 000 души, 500 са офицерите, взели най-дейно участие във войната.
За 15 бойни дни са убити 681 войници и офицери, безследно изчезнали са 2194. След края на войната не следват никакви териториални промени. Няма също и особени икономически последствия за двете воювали страни.
Тази картина обаче е изключително измамна. Истината е, че Сръбско-българската война от 1885 г. е най-сериозният геополитически сблъсък на Балканите след Берлинския конгрес и преди Балканските войни. С аргументите на силата Сърбия и България спорят за доминиране на полуострова. А войната показва, че преднината на Сърбия поради по-ранното й освобождение от османска власт повече не съществува. Разбит е и погрешният стереотип, че поради постоянните си борби с османците сърбите превъзхождат останалите балканци по храброст, воински умения и воля за победа.
Младото българско княжество превъзхожда Сърбия и в демографско, финансово и административно отношение. Като цяло победният изход на войната показва България като по-уредена държава, нищо че я има от само 6-7 години. Докато Сърбия е принудена да поеме пътя на играч от периферията, а България с достойнство слага короната на сила номер едно.
Ето как един военен конфликт, дори да е кратък и да е оценяван като "миниатюрен", показва много ясно цялостното състояние на воюващите държави и оголва по-силно слабостите им. Високият боен дух на войниците и командирите им, справедливата кауза и отличната професионална подготовка на българите са най-видната подплата, най-доброто доказателство за потенциала на България, от който най-много се страхуват крал Милан и сръбските политици и поради което тръгват на военен сблъсък. Генерално изгубен.

Който контролира Македония, господства на Балканите

Загубата от България принуждава Сърбия да обърне поглед към Македония. Но на териториално разширяване в тази посока разчитат и България, и Гърция. И в резултат на тези интереси Македония окончателно се превръща в "ябълка на раздора". Защото интерес към Македония има и Австро-Унгария. Постоянен кошмар за Виена е перспективата за създаване на голяма славянска държава на Балканите, а след войната от 1885 г. тази възможност може да бъде постигната само от България, ако успее в плановете си с Македония. С ненамесата си непосредствено след Съединението Османската империя подклажда мераците към Скопие и дори към Солун на всички. От което следва и констатацията, и истината за господство над нея.
Според класическата геополитика основни критерии за могъщество на една държава са: нейната територия, характера на границите й, нейното население, икономическо развитие, финансова мощ, природни богатства... Всички показатели сочат, че Сърбия на крал Милан има възможности, значително по-малки от тези на България, което пък я принуждава да търси съюзник в лицето на Гърция.
Атина също отстъпва на България по посочените критерии за могъщество. Ето как Сръбско-българската война се оказва събитието, накарало две от претендентките за Македония да се съюзят срещу третата - България. И да ускорят преговорите за съюзяване. Макар и повече антиосмански, първият договор за съюз между Атина и Белград е още от 1876 г. Това в голяма степен спомага и за раздорите, и за тайните договори между тези страни в Балканските войни от 1912-1913 г.
Сръбско-българската война от 1885 г. довежда до важни изводи за България. Независимо от победата става ясно, че по-нататък разширяване на Запад не е възможно, защото Сърбия може да е сравнително слаб, но Австро-Унгария е непреодолим съперник. Казва го директно на българските военачалници и политици граф Фон Кевенхюлер, посланик на Австро-Унгария в Белград, когато армията ни е пред Ниш и Пирот: "Ако не спрете, по-нататък ще срещнете нашата армия!"

С привкус на древногръцки трагизъм

Със сигурност е от огромно значение географското разположение на която и да е държава. Съчетано обаче с изкусна политика. Известно е още, че малките държави винаги имат спомагателна роля в плановете на големите. И преди, вижда се, и днес. Двете национални катастрофи на България не са доказателство за позитивно възползване от "географията" на страната ни. Дори същото това място върху картата може и да е оправдание. От съдбата си никой не може да избяга. Чужда намеса винаги е имало. Важното са последствията за хората и дали виртуалните "права на човека" са по-важни от благата на живота. Четвърт век по-късно една прагматична картина за ония "45 години стигат" е повече от положителна. И ако перифразираме гладиаторите на Цезар, ще се подредят думите: "Ние, осъдените да ги изживеем, сме им признателни!"
 

Фаталният Фон Кевенхюлер (вляво). Преди да отиде в Сърбия, той се изявява и в България - все като "приятел"

Негово величество крал Милан Обренович