Гео Милев

Боян Ангелов

Само перлата на окото ми 

оцеля...

Въргаля се в пепелта

на безопасността обществена.

Не само

моята пепел е тук,

много станаха пепел,

в която проблясва, лъщи

окото ми стъклено,

"спечелено" от войните

в защита на царството.

Как се забравят

полетата бойни

с гнездата картечни,

с бодливата тел,

с безчетните трупове безотчетни

край митичния Дойран?!

Като малък обичах

стрелбищата, точен бях,

априори като награда

стъклена перла избрах...

Сега

примлясква мазни кюфтета

безопасността обществена,

пие мискет изстуден,

естествено

със сода от лъскав сифон,

пуши "Валдорф Астория",

мирише на кръв и мисли,

че пише история.

Червен терор

смесва се с белия.

Става розов 

небосводът над Витоша.

Месец май е, но не този май,

който трябва да бъде

септември.

Станах облак дъждовен

и имам

сили

да бъда обилен

дъжд -

вода танцуваща

по тротоарите,

която 

ще измие

стъклото

черно

бяло

зелено

на окото ми...