Генералски монолози по българските метаморфози

Покрай воплите във Враца срещу закриването на тамошното военно поделение стана безпощадно ясно най-невероятното. Най-смирено приеха заколението си, формулирано като реформа в армията, българските военни. Факт отвсякъде. Едно мълчаливо пушене под прозорците на президента Петър Стоянов в зората на демокрацията и толкова. А под ножа отидоха хиляди хора, самолети, ракети... Остана само заразата на "мълчанието" като най-лесното несъгласие. Подета и от полицаите. Мълчаливо пушат, пият вода. Студена. За разлика от невръстните ученици, които заради една само ваканция... Общото тук е, със сигурност, т. нар. общество. Българско, преходно, непреходно...

На тези мисли като на шиш върти читателя новата книга на генерала от запаса Вълкан Дапчев "Минало несвършено", дело на авторитетното издателство "Български писател" и неговия шеф Николай Петев като редактор. Нужно ли е още за заинтригуването на читателя? Генерал Дапчев е познато име и на летците, на военните, на странджанци, на... всички. Стилът му на писане е лек и увлекателен, наситен с ефектни диалози, монолози. Личи си заквасата и на планината, и на армията и авиацията. Така е озаглавен и първият раздел - "На Странджа баир... хората". Вторият е "Метаморфози", а третият "Срещи". Всъщност това са си три отделни книги, обединени в една само заради конюнктурните финикийски знаци.
Нека припомним - генерал Дапчев е автор и на автобиографичната повест "Неспокойни делници", "Цената на половин полет" - също повест, "Мило е бялото видело" - сборник с разкази, на романа "Летци" и др. Сиреч, има какво да защитава като доказано перо. И го прави с достойнство като военен и генерал. Е, не като всички. Защото на върха на перото му също са военни и генерали. И доста големи началници лесно ще бъдат разпознати от читателите като "антигерои" на нашето време. Нищо, че имената им са сменени. Стореното от тях във "вреда роду" е знайно, видно и непростимо. Там го има и един бивш генерал, приличащ досущ на един бивш началник на вевесарското училище, един политически офицер, одрал кожата на... Е, кой каквото е надробил, ще си го сърба. И генерал Вълкан Дапчев знае да дроби.
Според автора обаче заглавието "Минало несвършено" не противопоставя поколенията, а е израз на приемствеността между тях. И той е убеден още, че хората ще запазят хубавото и ще забравят негативите и на прехода, и на промените, и на живота. На друго място великият Лев Николаевич от Ясна поляна го казва: "Миналото не отминава." Не може да отмине току-тъй, с изцепките на един или друг. Миналото отсява плявата от зърното. То просто отвява плявата по-добре от всеки конюнктурчик, нагаждач и сметкаджия.
А иначе книгата на генерал Вълкан Дапчев "Минало несвършено" е пълна с житейски мъдрости и хорска доброта, с портрети на познати люде и сторената от тях полза, с природна красота и възхита от нея. Странджанска, българска. За всяка изтерзана душа мехлем!