Генчо Стоев търси конституциите на Левски

Генчо СТОЕВ е роден на 5 февруари 1925 г. в Харманли. Завършва гимназия в родния си град (1945) и философия в Софийския университет (1951). Участник е в антифашистката съпротива, политзатворник. До есента на 1946 г. работи в Околийския комитет на РМС в Харманли. Журналист  във в. "Народна младеж" (1948-1949); редактор във в. "Литературен фронт" (1950-1951 и 1965-1967); в издателство "Народна младеж" (1952), Партиздат (1956-1961) и издателство "Български писател" (1968).
За пръв път Генчо Стоев печата стихове във в. "Младежка искра" през 1946 г. Сътрудничи на периодичния печат със стихове, разкази и главно с документално-публицистични материали. Пише за в. "Литературен фронт" очерци. Останал чужд на идеологическата конюнктура, през 1954 г. е официално порицан и в течение на едно десетилетие престава да публикува.
През 1965 г. излиза романът му "Цената на златото", а през 1973 г. - "Циклопът", с които заема определено място сред най-талантливите белетристи на новата ни литература. През 1976 г. е издаден романът му "Завръщане" като продължение на "Цената на златото". След т.нар. демократична промяна през 1990 г. излиза последният роман на писателя "Досиетата". Преди два дни се навършиха 90 години от рождението на известния български белетрист.

Писателят Генчо Стоев според оценката на авторитетната литературна критика е сред тримата най-ценни представители на изящната ни словесност за отминалия ХХ век. Неговата немногословна повест "Цената на златото", която представя драмата на априлци, сродна на класически трагедии, е преведена на десетина езика.
Продължението на тази повест се нарича "Завръщане" (1975). Сто и пeтдесeт страници  необичайно плътна проза, които заслужава да се препрочетат за наслада среднощ, докато новоизпечени политици умуват по радиоефира защо е излязъл, общо взето, ялов  т.нар. преход.
Генчо Стоев пишеше тази книга в Ламартиновата къща на Стария Пловдив. Няколко пъти ходихме да го видим там с Милко Кръстев - перущенец родом, създал впоследствие трилогията "Виното на надеждите". Видяхме как машинописката Лила до 15 пъти преписваше някоя страница. Както отсъди тогава литературният критик Петко Тотев в първата рецензия за книгата в "Антени", авторът водеше неспирна борба за качество.
Повестта започва с последния ден на въстанието в Перущица. На оцелелия въстаник Павел Хадживранев му се привижда всред смесицата от светци с ореоли, които падат от стените на черквата "Св. Архангел Михаил" образът на Дякон Левски. Останал пожален от ятагана на друговереца, след време той се озовава тайно в Цариград. Оттам, съпроводен от младата българка Марина - дъщерята на печатаря Тодор Киряков, той си тръгва отново за  родината. С каква цел я потърсва сега?
Воден от своите републикански въжделения, възрожденецът тръгва да дири конституциите на Левски, за които бил чул, че са укрити... някъде по таваните на стара къща в градеца Дряново. Донесъл ги бил преди време, преписани и преведени, бащата на Марина от Швейцария. Върху тях имало собственоръчни бележки на Апостола.
Генчо Стоев беше близък приятел и истински съредактор на седмичника "Антени". Били сме заедно с него неведнъж в Перущица. Слушахме певците на хор "Кукузел" в историческата черква. С пътуващата книжарница "Матей Преображенски" пътувахме десетина дни из Пиринско по следите на новоткритата песен "Е, комита море, Васил Левски".
За годишнина от обявяването на България за република той написа пространна публицистична статия (бях водещ дежурен редактор на въпросния брой).
Единствен от българските писатели той писа проникновено за наследството на старата ни литература в Кирило-Методиевския вестник "За буквите". Като негов пратеник той участва в Празника на славянската писменост в северния руски град Вологда, където води разпален спор с писателя Василий Белов относно българо-руската взаимност в книжовността.
През пролетта на 1987 година уговорих с дряновското читалище "Развитие" среща с читатели. Сам Генчо Стоев я пожела. Запитаха го тогава защо именно в Дряново - според неговото писателско прозрение - е възможно да има следи от конституциите на Левски.

Отговорът бе -

"Когато бях преди години в Цариград, разговарях там с клисаря на българската черква "Св. Стефан" в квартала Фенер. Той ми каза, че е родом от Дряново. Само че е вече доста възрастен и едва ли ще може да види Дряново отново. Името му съм забравил... За мен е естествено в годините след падането на Търново някои родове от старата столица да са се придвижили към Балкана и да са останали да живеят именно тук."
Беше на срещата и краеведката Бонка Тихова. Тя побърза да потвърди, че наистина има такива дряновски родове. Следователно писателското усещане не беше подвело автора на повестта "Завръщане".
Ходихме тогава и до Дряновския манастир. Съпровождаше ни Генчо Генев, наследник на Генчо Светогореца, строил крепости и манастири и в самия Цариград, в Силистра и на Света гора, и дядо му Генчо, възстановявал манастира след битката, сравнявана от генерал Фазлъ паша с битката при Севастопол.
Като спряхме пред мавзолея с костите на избитите четници, пред италианската скулптура на Бачо Киро, Генчо Стоев изповяда:
"Какво ли му е било на белочерковския даскал да тръгне със свои ученици на явна гибел наистина..."
Отсъдено вкратце:
Големият съвременен възрожденец Генчо Стоев вгради трайно и неповторимо идеите на Апостола Левски в тъканта на новата българска литература.
ДОСТОЙНО ЕСТ!


Дряновският манастир, националната светиня, където през бунтовната 1876 година българските въстанци се сражават с главорезите на небезизвестния Фазлъ паша