81 години от Девети септември

Стихове на български поети

Веселин АНДРЕЕВ 
(1918-1991)

Размисъл

Тежи в сърцето - като взрив -
любов - и камък да запалиш!
Жадуваш само да твориш...
Главичка детска да погалиш...

Но можеш ли?... Селата - в дим.
Деца разстреляни. Мъртвило...
И ти - настръхнал - дебнеш, бдиш -
да разрушаваш и убиваш.

А младостта се пепели,
изгаряна от зла омраза.
...Но инак бихме ли могли
това, що любим, да опазим?...

Балкана, юни 1944 г.

ЛАМАР
(1898-1974)

Писмо

Да ти говоря ли за старите другари,
които паднаха по друмища и кърове,
или да прочета в очите им кахърите
и мъката, с която разговаряш?

До твойта младост са положени
една любов и вяра в истината;
че твоят път ще да прочистят
по земните поляни и подножия.

Когато ний се борехме за правдата
и за големите съдби на хората,
не можехме да видим радостите,
които небесата бяха ни разтворили.

Сега е друго време - хората са паднали
като листата, пожълтели в влага,
и вятърът ръката си полага
над тъжната земя без радост.

Но знай, че някога ще дойде бременна
нощта да озари живота ни
и конници ще дойдат отдалече с тропот,
изпънали на свободата стремето.

Веселин ХАНЧЕВ
(1919-1966) 

Добрият ученик

Той беше добър ученик.
Най-добрият в класа.

Седеше на първия чин;
до прозореца, вляво,
беше нисък на ръст,
с коса като пламък,
червена и права,
с цяло съзвездие лунички
върху двете страни.

Беше много добър ученик.
Знаеше всеки урок,
отговаряше точно и ясно,
не мълчеше,
когато учителят,
питаше:
прав зад катедрата.
- Кои са царете от Второто българско царство?
- Къде се намират Азорските острови?
- Какво получаваме, когато прибавим
към натрия три молекули сребро?

Той беше добър ученик.
Най-добрият в класа.

Веднъж,
съвсем неочаквано,
влезе един офицер.
Прав зад катедрата,
офицерът посочи
първия чин до прозореца вляво,
и каза:
- Излез на дъската.
Ела.
Говори.
Отговаряй на всички въпроси
подробно и ясно.

Беше в час по мъчение.

От стената
като от черни килии
гледаха Ботев и Левски.
Върху празните чинове
седеше страхът
и подсказваше:
- Кои са ония,
с които си ходил на сбирка?
- Къде се намира
квартирата, дето се срещаше с тях?
- Какво си получил?
- Кому си го дал?

Беше в час по безстрашие.

Тои беше добър ученик.
Най-добрият в класа.
Излезе навън
пред дъската.
Косата му рижа изгря
върху нейното черно небе
с тебеширени облаци.
Лицето му
беше спокойно и ясно
под златните лунички.

Беше много добър ученик.
Най-добрият в класа.

Но нищо не каза.
На всички въпроси
отвърна с мълчание.

Мълчеше,
когато го питаха в класната стая.
Мълчеше,
когато навън го поведоха.
Мълчеше,
когато го туриха прав
до стената на задния двор.
Мълчеше,
когато последен звънец
удариха пушките.

Беше много добър ученик.
Мълча
и получи отличен

в час по безсмъртие.

Веселин ХАНЧЕВ 
(1919-1966) 

Молитва към революцията

Революцийо,
дево с червен ореол,
Богородице моя,
много те моля -
недей остарява
в мен
и в моите ближни.

Ти,
която милостиво положи
на моето чело
трънен венец от бръчки,
запази мисълта ми от тях,
позволи
да съм толкова жив,
колкото твоите мъртви,
научи ме да чувам
тяхното свято мълчание
в големия шум
на победите,
дай ми техния вик
в тишината
на моите загубени битки.
Смили се,
не снемай от моето рамо
тежкия кръст
на своето знаме.
Ще падна без него.

Кажи ми
как да го нося нагоре
с голяма любов,
без да повалям онези,
които го следват,
изгори ръцете ми с него,
ако те го превърнат
в красива одежда за моите ближни,
ослепи ме,
ако виждам в зорите му
своите залези.
Не ме изоставяй самотен,
когато всички са с мен -
окован
в свобода,
грохнал от мощ.
Революцийо,
майко,
много те моля -
недей остарява в мен
и в моите ближни.
Амин.