Франция заби нож в гърба на Румъния

Влад Михич
Хотнюз

Румъния получи висока оценка в петък в Брюксел, където беше оценен последният доклад за Шенген. Само че френският "учител" отказа да се подпише под оценката. Макар и да нямаше забележки или възражения от други страни членки на ЕС, френският представител поиска още време, за да проучи доклада. С други думи, блокира процедурата без обяснения, от което пряка изгода имаше френският президент. Как Никола Саркози само за една година стигна до извода, че ножът, забит в гърба на румънските му приятели, ще е в негова полза в предизборната борба през 2012 г.?
Политическото животно подуши сладката миризма на крайнодесните гласове, носеща се в превзетата от имигранти Франция - балканските цигани вече не са мнозинство сред тях. Социологическите проучвания не дават много шансове на Саркози, а на всичкото отгоре той трябва да се изправи срещу страховита конкуренция - харизматичната Марин льо Пен, дъщеря и наследничка на Жан-Мари льо Пен. Независимо от мотивите на френския президент в земите между Карпатите той вече зае мястото на Атила, варварина хун, който ядял малки деца, спечелвайки си репутацията на "фанцузина, който яде румънци".
Сегашната деградация на румънско-френските отношения е поразителна. Диалогът е преустановен, а френската дипломация имитира отношението на Саркози към румънския му колега Траян Бъсеску в Лисабон. Френската невъзприемчивост е толкова голяма, че румънците независимо от политическата си ориентация започнаха да обмислят възможно най-радикален отговор. Предложението на румънския евродепутат Адриан Северин Румъния да се оттегли от Международната организация на франкофонията беше прието с отворени обятия от всички политици в Букурещ. Нещо повече - управляващата коалиция дори заговори за изтегляне на румънския посланик в Париж. За момента рационалните варианти взимат връх над ирационалните. И все пак поведението на Париж ще промени подхода на Румъния в преговорите по въпроси, които засяга националните й интереси. Старите европейци не искаха една втора Полша на изток, но Саркози им я поднася на тепсия.
Френският президент катализира трансформирането на един личен залог в по-голям залог за европейския клуб, в който Франция заема почетно място, но все пак не стои по-високо от общите принципи. Изигравайки тази малка карта в големия си Елисейски дворец, Саркози, изглежда, не си дава сметка, че е на път да задейства тектонично движение в ЕС. Този път залогът е не присъединяването на Румъния към Шенген, а принципът на обективност, въз основа на който все още се оценяват резултатите на друга държава членка (която вече не е със статут на страна кандидатка). Докато свободният достъп до трудовия пазар и членството в Шенген и еврозоната се предоставят на базата на обективни изисквания в съответствие с договори, подписани от всички страни членки, интеграционната философия на ЕС запазва своята стойност. Когато договорите се нарушават заради политически субективизъм, всички механизми за интеграция се превръщат в механизми за изключване. "Добре дошли в Шенген" става "Нямате достъп до тази зона", "единство в многообразието" се превръща в "пръв сред равни".
Механизми за подкрепа като механизма за сътрудничество и проверка в областта на правосъдието се превръщат в инструменти за шантаж между държавите. Разговорите за орязване на разходите на ЕС затъват в скандали, преговорите се превръщат в размяна на обиди, Европейският съвет се превръща в боксов ринг, а Европейският съюз - в квартал, в който бандата на големите момчета определя правилата за по-малките. Това е бъдещето, което г-н Саркози готви за обединена Европа.
Няма смисъл да се впускаме в дискусии за слабите аргументи на Франция в подкрепа на антирумънската й позиция. Разбира се, това достойно за съжаление поведение само подклажда тлеещия огън на румънския екстремизъм, който няма търпение да отприщи трупаната антиевропейска ярост. В Румъния има наивници, които не отдават значение на този феномен, и ние им пожелаваме никога да не се сблъскат с реалните му измерения. Не само екстремистите ще се възползват от сегашната ситуация. В редиците на политическата класа също се срещат авторитетни фигури, които биха искали Румъния да отстъпи от европейските си ценности. Засега се обаждат само някоколко срамежливи гласове, оставащи в сянката на преобладаващото проевропейско обществено мнение. Скоро обаче ще чуваме още за тях. Все още има искрица надежда - представителят на Франция беше единственият, който в петък блокира одобряването на последната шенгенска оценка.
На пролетния съвет Франция се нуждае от съюзници, за да блокира присъединяването на Румъния към Шенген. Един от тях ще е Германия, чийто интерес към този регион нараства. Изглежда, че засега Берлин подкрепя членството на Румъния, но само до октомври 2011 г. В тази ситуация ще е интересно да се види какви аргументи ще бъдат изтъкнати, защото от техническа гледна точка Румъния е добре подготвена, а корупцията и организираната престъпност не могат да бъдат преборени за шест месеца дори в страната на аферата Вьорт-Бетанкур. Приятната изненада за Букурещ идва от Лондон, където правителството на Дейвид Камерън праща попътен вятър в платната на румънския кораб, плаващ във водите близо до Босфора. Надяваме се, че с помощта на британците, германската рационалност и солидарността на новоприетите в ЕС ще успеем да спрем превръщането на слепотата на Париж в европейска "лудост за двама". В противен случай френският нож ще ръждяса в гърба на Румъния, причинявайки гангрена, която ще отслаби ЕС.