Фокусите на Борисов

Иван Бедров

Борисов обича да играе на карти. И играе брилянтно. Вчера в препълнената зала "Арена Армеец" той за пореден път демонстрира това си умение.

„Мен ме обвиниха няколко негодници, че съм диктатор. Кой диктатор си дава оставката, кой диктатор си дава властта! Това, че при нас има ред и дисциплина, не значи, че има диктатура“, каза Бойко Борисов пред 14 хиляди партийни активисти на ГЕРБ, които бяха напълнили спортната зала „Арена Армеец“.

По думите на Цветан Цветанов, 800 души са работили за подготовката на този спектакъл - демонстрация на богатство, самоувереност и лош вкус. Десетки автобуси докараха от страната актива на партията, а хората бяха допускани в залата само ако покажат билет с надпис ГЕРБ. Срещу билета си те получиха бляскаво шоу, а освен това им раздадоха знаме, балон, ключодържател, лукче с надпис ГЕРБ и карти за игра с емблемата на партията.

"Терца!"

Картите заемат особено място в културата на тези хора. Да си спомним, че преди две години Борисов обясни честите си контакти с шефа на „Лукойл“ за региона Валентин Златев именно с игра на карти: „Вальо лъже на карти и с него не играя. Той много лъже. Той, ако има три еднакви карти от един цвят, и вика “Терца”. Има седем, вале и асо и вика “Терца”!“. А миналото лято правителственият самолет превози аматьорските отбори на Бойко Борисов и разлюбения вече лобист Емил Димитров, защото двамата играли на вързано в резиденция „Евксиноград“ и загубилият премиер трябвало да изпълни едно желание на партньора си по карти.

Церемонията в „Арена Армеец“ имаше двама участници - един водещ и един награден. Цветан Цветанов влезе в ролята на спортен коментатор и съобщаваше от трибуната кой от водачите на листи излиза на сцената, описваше пътя му до там, информираше с кого се здрависва и прегръща по пътя до сцената: „Ето, Деси Танева в момента приема поздравления от Станка Златева...“. Бойко Борисов пък получи наградата - номинация за втори премиерски мандат и аплодисментите на седящите на първия ред важни гости: шефовете на Европейската народна партия (ЕНП) Джоузеф Дол и Антонио Лопес, видни десни политици от няколко европейски държави, както и Месут Йълмаз - трикратен бивш премиер на Турция.

На пръв поглед представлението напомни на срещата на върха на ЕНП, проведена в София точно преди 12 години. На 5 април 2001-ва в НДК няколко десни премиери от Европа пожелаха успех на Иван Костов два месеца преди той да изгуби изборите. Сега отново има пожелания за успех, отново има заклинания, че „само ГЕРБ може да спре бившите комунисти“, но има и една разлика - поне за момента никоя партия не заплашва първото място на ГЕРБ на изборите.

Изключително скъпото представление напомни и на нещо друго - телевизионните предавания от нощта на последната изборна победа на Владимир Путин. Подбрана публика, ефектна режисура, големи екрани, много светлина, а двамата Първи играят така, все едно ходят по вода. Камерите пикират от високо и прелитат ниско над публиката, а кадрите на двамата лидери задължително включват и десетократно по-големия им образ върху видео стените. Ако задачата е била да се копира шоуто на Путин и Медведев, то тя беше изпълнена перфектно.

А останалите? Останалите сме негодници.

ГЕРБ е на път да остане единствената забележима партия по модела на „Единна Русия“. На пръв поглед това е следствие от обърканите послания на БСП, нищоговоренето на партията на Меглена Кунева и латино сериалите в десницата. На втори поглед обаче се вижда милиционерският и медиен ресурс, който в последните години услужливо подпомагаше процесите в България на гражданите и в бившата Синя коалиция. Следващата стъпка на ГЕРБ е не само да акушира ментета като Яне Янев и някои от т. нар. партии на протестиращите, но и открито да започне да завзема пространството с фракции ГЕРБ - Либерали, ГЕРБ - Ляво крило, ГЕРБ - Зелени и т.н.

Като се вживееш в ролята на Путин, вече можеш да говориш наистина каквото си поискаш. „Ние нямаме нито една медия, медиите са на БСП, ДПС, Атака и СКАТ“, каза Борисов. И вече няма кой да му припомни публично, че медиите са или собственост, или силно зависими от кръга около Корпоративна търговска банка, която беше щедро захранвана с държавни пари от правителството на Станишев и още повече от правителството на Борисов.

Няма обаче кой да го каже на глас - нито медия, нито партия. На този фон Борисов изигра картите си брилянтно - подаде оставка наужким, а Цветанов продължи да го нарича „премиера Борисов“. В същото време хората се стреснаха от хаотичния крясък по улиците, усилен многократно от „гражданските студия“ на телевизиите. И така накрая избирателите си казаха, че е по-добре да има ред, макар и лош. И започнаха отново да заобичват ГЕРБ. В тази игра блъфирането беше успешно. Затова отговорът на въпроса на Борисов „кой диктатор си дава оставката“ вече е ясен - само този, който добре играе карти. А останалите сме негодници.