Фискалната лудост на Европа

Пол Кругман*

Толкова за самодоволството. Само преди няколко дни конвенционалната мъдрост показваше, че в Европа най-накрая нещата са под контрол. ЕЦБ обеща да купува облигациите на затруднените правителства, ако е необходимо, и така успокои пазарите. Това, което народите длъжници трябваше да направят, беше да продължат да правят още и по-големи икономии в бюджетите си и всичко щеше да бъде наред. Но конвенционалната мъдрост забрави, че всяка икономика в края на краищата се свежда до хората. Изведнъж Испания и Гърция бяха обхванати от стачки и огромни демонстрации. Хората в тези страни показаха, че са достигнали границата на своето търпение.
С безработица, невиждана от времето на Голямата депресия насам, и изчезваща средна класа, фискалният аскетизъм отиде твърде далеч. А това означава, че правителствата и на двете държави могат да се окажат в положение, в което да нямат друг избор освен да се откажат от сделките, които направиха с ЕС и МВФ.
Много коментатори обявяват, че гражданите на Испания и Гърция само отлагат неизбежното като протестират срещу жертвите, които трябва да бъдат направени. Но истината е, че протестиращите са прави. Повечето икономии не служат на никаква полезна цел.
Помислете за проблемите на Испания. Какви са нейните реални икономически проблеми? По принцип, Испания страда от последиците от спукването на огромен жилищен балон, надуването на който предизвика икономически бум и период на висока инфлация. В резултат, испанската индустрия стана по-малко конкурентоспособна в сравнение с другите европейски страни.
Когато се спука балонът, Испания се сблъска с трудния проблем да си възвърне конкурентоспособността, болезнен процес, който ще отнеме години. И освен ако страната не напусне еврозоната, нещо, което никой не иска да се случва, тя е обречена на продължителен период на висока безработица и ниски доходи за домакинствата.
Но вместо да облекчи това неизбежно страдание на испанския народ, правителството го засилва чрез съкращаване на бюджетните разходи. Проблемите на Испания обаче не идват от това, че нейното правителство е било разточително. Напротив, в навечерието на кризата страната имаше бюджетен излишък и сравнително нисък дълг. Дори сега, когато дефицитът в хазната е висок, испанският дълг не е толкова голям. Проблемът е, че обслужването му е скъпо. Но на фона на слабите икономически данни дефицитът оказва твърде малко влияние върху лихвите по дълга.
А отчаяните опити за свиването на дупката в бюджета, на цената на още работни места, потребителски разходи и икономическа продукция само задълбочава проблема.
Всъщност изследванията на МВФ показват, че съкращенията на разходите в дълбоко депресираните европейски икономики даже водят до намаляване на доверието на инвеститорите, защото ускоряват темпа на икономически упадък. С други думи, Испания не се нуждае от по-строги икономии. Единственият начин да ускори процеса на преструктуриране на икономиката си е да излезе от еврозоната. Но дори при такова развитие на събитията испанците трябва да са готови за продължителен период на трудни времена.
Защо тогава се налагат съкращенията на фискалните разходи? Част от обяснението е, че в Европа, както и в Америка, твърде много хора са издигнали в култ строгите икономии с убеждението, че бюджетните дефицити, а не масовата безработица, представляват непосредствена опасност и че намаляването на дефицитите някак си ще реши проблемите, предизвикани от излишъците в частния сектор.
Освен това значителна част от общественото мнение в Европа и преди всичко в Германия е дълбоко ангажирано със защитата на неверни тези. Ако попитате повечето германци, те ще обрисуват кризата в еврозоната като морална. За тях това е историята на страните, които са живели над стандарта си и сега са изправени пред неизбежната разплата. Разбира се, защитниците на тази теза предпочитат да пренебрегват факта, че германските банки играеха голяма роля за надуването на жилищния балон в Испания.
Още по-лошо, германците вярват в тази история, защото политиците им я разказват, а те го правят, защото избирателите им вярват в нея. И подчиняват политическите си действия на една измислена теза. Така, вместо да помогнат на южните страни в еврозоната, те всячески се опитват да изглеждат морални. И дори когато отпускат спасителни средства, го правят на цената на още по-тежки икономии в бедстващите европейски държави. Време е да се сложи край на това.
Ако Германия наистина иска да спаси еврото, тя трябва да остави ЕЦБ да направи необходимото и то без да изисква от пострадалите да понесат още болка.

*От блога на нобелиста в "Ню Йорк таймс", назаем от Дарик финанс