Езикът ни не обича разхищенията

Да си припомним някои основни познания от училищни години.
Думичката ТО се сочи като елемент от системата на личните местоимения - аз, ти, той, тя, ТО, те... И т.н. Нормално лексемата ТО се възприема като местоимение от среден род, единствено число - например "Момчето обичаше да играе футбол - ТО на всеки мач вкарваше голове." В този израз ТО влиза в обичайната си роля - замества съществителното име от ср.р., ед.ч. "момчето".
Само че нашата езикова практика е наложила - някои езиковеди смятат, че това е станало под влияние на руския език - думичката ТО да се оказва

с по-особена функция в някои изречения

Да използваме термин от синтаксиса - когато се оформят сложни съставни изречения с подчинено обстоятелствено за условие, например: "АКО през 1997 г. и 2001 г. народът даде силен тласък на властта, ТО през 2005 г. избирателите наказаха партиите"; или още: "АКО хората използват за критерий многопластовостта на посланието, ТО социалната мрежа създава пропаст. АКО "Генезис" има някакви сериозни шансове да грабне "Оскар", ТО те са в тази категория"; добавяме само от един материал във всекидневник: "АКО имаме проблеми с туризма, ТО те ще се отразят на цялостната икономика. АКО туристическата индустрия е външната страна на благоденствието, ТО истинските корени на икономическия просперитет са другаде. Малта може да изненада истински българина - АКО не с друго, ТО със спокойствието и сигурността, които предлага."
Този кратък откъс настойчиво илюстрира предпочитанията на автора си към конструкцията "АКО - ТО", в която се набива в очи излишният елемент ТО: без него изразът е по-стегнат!
Във всеки от цитираните примери истинският подчинителен съюз за условие АКО се съчетава с кратката лексема ТО, която всъщност влиза в ролята на втора съставка в сложен съюз. Така се оформя зависимост между истинския съюз АКО и "подпрелия" го ТО, като се образува съчетанието "АКО - ТО", което всъщност е вид разхищение.
Казано по друг начин -

съставката "ТО" става излишна

Изречението може да се оформи и без нея, дори е по-стегнато, а този факт дава основание да се говори за "квазисъюз ТО", т.е. неистински, излишен, паразитен езиков елемент. Ето как би изглеждал само един от цитираните изрази без паразита ТО: "АКО имаме проблеми с туризма, // те ще се отразят на цялостната икономика." При това присъствието на квазисъюза ТО в съседство с друга дума, която се начева със същата сричка "то", фразата става неблагозвучна, напр.: "АКО се изисква бална рокля - ТО ТОгава в никакъв случай не трябва да е къса"; или още: "АКО има нещо дразнещо, ТО ТОва със сигурност са телефоните."
Интересно е как твърде сериозни люде, които заемат високи постове, не се стараят да се отърват от този натрапен квазисъюз. Например бивш високопоставен държавник настойчиво се възползва от услугите на тази кратичка, ненужна дума: "Още Христос е казал: АКО те ударят по едната страна, ТО подложи си и другата. АКО ни ударят по едната буза, ТО ние се засилваме и сами се удряме по другата."

Добре е да се цитират религиозни фрази

ала още по-добре е, ако те са стилистично издържани от днешна гледна точка...
Но дори изтъкнати юристи (също с високи постове) нехайно се отнасят към изисканост в речта си - доцент прокурор пише: "АКО не бъдат установени факти, свързващи го с организираната престъпност, ТО ТОгава той ще бъде проверен за извършено от него длъжностно присвояване." Или пък политолог И.К.: "АКО левият популизъм търсеше повече участие на малцинства, ТО новият популизъм е представителство на... АКО бунтът на 60-те отричаше партиите, ТО популизмът днес отрича..."
Не остава назад и действащ депутат: "Костов казал: АКО ситуацията не се изясни, ТО могат да се потвърдят опасенията..." Или пък екснароден избраник В. Дончев: "АКО има някой, който ни приема като предатели, ТО ТОва е т.нар. обединена опозиция."
Както се вижда от разнообразните източници, мнозина са "ползователите" на уязвимите изрази от типа "АКО - ТО". Изглежда обаче, че съчетанията от този тип се появяват като въздействия най-често от руски конструкции - в руския език точно по същия начин се оформят по-дълги изречения с условие: "ЕСЛИ такая информация возможна, ТО идет реч о..."; или: "ЕСЛИ она знала, что ему неудобно, ТО никогда..."
Косвени податки за влияние от руския език ни поднасят кореспонденции от Москва, публикувани в наши издания: "КОГАТО целият народ се обединява срещу властта, ТО тя няма шанс да оцелее." Подобна конструкция срещаме и в друга кореспонденция от Русия: "АКО допреди една година позицията на лидера на "Яблоко" по отношение на властта беше умерено критична, ТО след декемврийските избори..."
Интересното обаче е и друго:
ние

разширяваме територията на комбинациите

с квазисъюза ТО, като го съчетаваме - макар и доста рядко - и с други подчинителни съюзи за условност, например: "ЩОМ някой може да организира пренареждане на политическия ред, ТО ТОзи някой може да прави каквото си поиска (С.Г. в "Галерия" - съчетанието е ЩОМ - ТО); "ДОКАТО в случая имаше известна доза полемика, ТО покрай Х. играта силно загрубява. ДОКАТО за художника няма особено значение, ТО подобен приз е твърде важен за..." (съчетание ДОКАТО - ТО); "КОЛКОТО по-рядко се използва една батерия, ТО ТОлкова по-дълго работи" (КОЛКОТО - ТО).
От употребата на ненужната думичка ТО в такива съчетания изложението не печели. То само страда!
В цитираните случаи изразите раждат плеоназъм - т.е. появява се словно излишество, придружено и от неблагозвучие.