Евроремонт

Елена Кукол

Европейските политици обмислят как да засилят икономическия ръст. И наблягат при това на иновациите. Това би могло много да помогне и на Русия, смята директорът на Института по икономика на РАН Руслан Гринберг.
С тази гледна точка са съгласни и други експерти, които обсъдиха кризата в еврозоната. Става въпрос за създаването на своеобразен нов съвет за икономическа взаимопомощ, разви идеята си Гринберг по време на видеомост Москва-Брюксел.
Русия, смята той, може да предложи обща програма за модернизация, за която да се използват ресурсите на еврозоната. При това европейските политици и икономисти са готови да приемат такова предложение, уверява Гринберг. Но програмата трябва да се изгражда на взаимноизгодни условия. В Европа съществуват незапълнени мощности, тя е заинтересована от придвижването на стоките си, обяснява експертът потенциалната изгода за европейците. От друга страна, там добре умеят да комерсиализират разработките. Русия е силна с талантите си, фундаменталните си изследвания, припомня Гринберг. В перспектива, смята той, може да се говори за асоциирано членство на Русия в ЕС.
В света, искаме или не, през ХХI век ще има трима силни играчи - САЩ, Китай и Европейският съюз, обяснява той тезата си. Да припомним, че амбициозната идея за създаването на общо икономическо пространство от Атлантика до Тихия океан неведнъж е изказвал и първият вицепремиер Игор Шувалов.
При това любопитно е, че нито руските, нито европейските експерти не поставят въпроса за възможното "погребение" на еврото. Европа, въпреки наличието на сериозни проблеми, е готова да продемонстрира, че смята да подреди къщата си, увери главният икономист на Центъра за европейска политика Фабиан Зулиг. Спекулативните атаки срещу най-слабите страни в еврозоната още ще продължат, но кризата на практика е преодоляна, смята Гринберг. Идеята за ЕС не е провалена, а валутният съюз е грандиозно постижение, казва той. Но продължаващите проблеми в еврозоната са следствие от прекалено късното решение за оказване на помощ на гърците и другите страни, укориха европейските си колеги руските експерти. И господин Зулиг се съгласи с критиката.
Да припомним, че решението за създаването на мащабен "стабилизационен" фонд от 750 млрд. евро бе взето едва в началото на май, докато първите сигнали за проблемите с дълговете в Гърция и други страни прозвучаха още в началото на годината. Предимството на единното европейско пространство обаче са очевидни, твърдят експертите. Преди кризата феноменален ръст регистрираха Испания и Ирландия, припомня Зулиг. Ако Гърция не беше в еврозоната, тя отдавна щеше да е фалирала, твърди той. Държавите от еврозоната пострадаха от кризата по-малко, отколкото съседите им, потвърждава Гринберг.
Кризата осветли слабите страни в ЕС. Основните от тях са: наличието, от една страна, на единна централна банка и валута, от друга - независими финансови политики на държавите. Това всъщност и доведе до мащабните проблеми, образуването на гигантски външни дългове и бюджетни дефицити. Сега става ясно, че абсолютно независимата финансова политика при пълна загуба на паричен суверенитет е безмислица, казва Гринберг. Освен това европейските правила, препоръчващи бюджетният дефицит да не надвишава 3% от БВП, са били нарушавани от всички страни. Но Европа е готова да поправи грешките си, уверява Зулиг. В дългосрочна перспектива става въпрос за формиране на механизъм, който да управлява не само финансите, но и икономиката, обяснява той. Тук, разбира се, съгласява се европейският експерт, се появява деликатният въпрос за загуба на собствения икономически суверенитет. Но, смята Зулиг, европейците вече почти са узрели за подобна мярка. И смятат да споделят идеята си на срещата на Г-20. "Ние виждаме изгрева на промените в глобалното управление", надява се експертът.