Пардон
Европейски тъпанар
/ брой: 152
Благовест Митков
Имам едни приятели музиканти, които непрекъснато ми се подиграват, че нямам нито слух, нито глас и че не мога дори „Зайченцето бяло” да изпея вярно. Търпях, търпях години наред тези подигравки, един ден обаче ми писна и както бяхме седнали в „Старата къща”, им заявих:
- Бе, я си гледайте работата! Нямал съм бил слух! Аз едно време свирех в училищния оркестър!
Всички музиканти край масата се опулиха.
- Ти? В оркестър?!
- Да! – отвърнах им. – Аз! В оркестър! В основното училище!
Разбира се, не ми повярваха, но когато им се заклех, че говоря самата свята истина, взеха да ме питат един през друг на какъв инструмент съм свирил.
И аз им казах самата свята истина:
- Свирех на тъпан.
При този мой отговор всички мои приятели музиканти чистосърдечно се разсмяха, само един от тях замислено рече:
- Абе, то и тъпанът, нищо, че е тъпан, не е толкова прост инструмент! При него, ако не друго, поне чувство за ритъм се иска, а ти и това го нямаш!
И започна да барабани с пръсти по масата.
- Повтори го – рече – това, което изчуках сега по масата! Ако го повториш, ще повярвам, че си свирил в училищния оркестър, пък макар и на тъпан!
Отговорих му, че няма да повтарям нищо, просто ще направя едно уточнение. Аз наистина бях част от училищния оркестър и моят инструмент наистина беше тъпанът. И участвах с него на всички манифестации, паради и училищни празници. Но тъпанът, понеже е голям, се носи от двама души. И на единия от двамата му е разрешено да го удря с големия токмак, на другия не му е разрешено. Той само носи. Е, аз бях тоя, който само носеше…
Като чуха това уточнение, моите приятели музиканти отново чистосърдечно се разсмяха, казаха, че да, вече ме приемат не само за техен приятел, но и за техен колега и никога повече няма да ми се подиграват, че нямам слух. После най-големият циция от тях ми поръча голяма водка.
Защо разказвам тази история?
Защото имам чувството, че в Европейския съюз България изпълнява роля, подобна на тази, която изпълнявах аз в училищния оркестър…