Европа да се готви за нова мигрантска криза

Svenska Dagbladet
 




Маргарета Барабаш

От 2015 г. в Европа има по-малко бежанци. През 2020 г. само 470 000 са поискали убежище, а през 2015 г. те са били 1,3 милиона. Мигрантите сега предпочитат други дестинации заради по-строгите правила.
Но решението на САЩ да изведе войските си от Афганистан и връщането на движение "Талибан" може отново да променят всичко. Управлението на Върховния комисар на ООН по въпросите на бежанците предупреждава, че страната е на ръба на хуманитарна криза. Расте насилието срещу цивилното население, а хората напускат познатите им места. От януари тази година над 270 000 афганистанци са напуснали домовете си и са заминали. Вътрешните бежанци вече са достигнали 3,5 милиона, което почти една десета от населението на страната.
Онези, които решат да напуснат страната, бягат предимно в съседни държави, но потокът от бежанци към Европа започва да се увеличава. В периода от февруари до май броят на афганистанските бежанци, потърсили убежище в държавите от ЕС, Норвегия и Швейцария, се е увеличил с 33 процента. Афганистанците станаха най-голямата група мигранти след сирийците, а прирастът в тази група е най-бърз.
Общата стратегия на държавите от ЕС по въпроса за бежанците представлява опити да се приемат колкото е възможно по-малко хора. Планиран е пакет от финансова помощ за Афганистан и неговите съседи, предимно Пакистан и Иран. Целта е да се направи така, че бежанците да останат близо до родните си места.
Миграционният договор с Турция ще бъде актуализиран и разширен. Но в договора, който се обсъжда от 2016 г., не става въпрос за афганистанските бежанци.
На Литва й е обещана отделна икономическа помощ за укрепване на границата с Беларус, тъй като диктаторът Александър Лукашенко позволява всеки ден стотици бежанци да пресичат безпрепятствено границата. Това е неговият начин да окаже натиск върху Литва, която приюти редица дейци на беларуската опозиция. А ако потокът мигранти се засили, скоро може да стане неуправляем.
Австрийският канцлер Себастиан Курц заяви наскоро, че би било по-добре, ако всички тези хора останат в районите близо до домовете си или най-много в Турция, а не да се устремяват към Европа. Той имаше предвид потенциалния ръст на престъпността и насилието. Думите му ядосаха турския външен министър Мевлют Чавушоглу: "Турция не е граничар на Европа и не е бежански лагер", отвърна той.
Така става, когато ненадеждни авторитарни държави се нагърбват с решаването на миграционните проблеми на ЕС. Те прекрасно знаят, колко деликатен е този въпрос, затова са готови да манипулират границите, за да побутат интересите си. Например Мароко, с когото ЕС вече има миграционен договор, пропусна 8000 души, след като стана ясно, че лидерът на движението за независимост на Западна Сахара се лекува от рак в Испания.
Като цяло държавите от ЕС втвърдяват тона, когато стане въпрос за предоставяне на убежище, но подходът на всяка от страните се различава значително. Италия, например, през 2020 г. одобри на първа инстанция 93% от всички молби на бежанци от Афганистан. За сравнение, в България одобрение са получили едва 1 процент от молбите.
С други думи, едните имат желание да приемат бежанци, а други не, което рискува да се превърне в препятствие за изработването на единна европейска стратегия в случай на криза.
Паузата през последните пет години даде на Европа възможност да обмисли единен план за миграционна политика и то, ако той е в съответствие с хуманните ценности на ЕС.
Самостоятелна защита на границите, готовност у всяка страна от ЕС да направи компромис и да допринесе за общата кауза - това е, към което трябва да се стремим.
Сега зависи от доказателствата за тази готовност. В противен случай Европа отново ще бъде изненадана по бели гащи. /БГНЕС