Евроинтеграция на трета скорост

    Европейската мечта на българина далеч не се заключава в "голото" членство на страната ни в ЕС. Тя включва в себе си и европейския обществен модел, и европейската свобода, и европейските социални и културни ценности, и европейския начин на живот, и европейското благосъстояние, и европейската сигурност и стабилност, и куп още други, второстепенни може би, но съвсем немаловажни аспекти и характеристики.
    Дори най-големият черногледец днес не може да твърди, че за пет години не сме получили нищичко от това. Напротив, колкото и отдалечени да сме по жизнен стандарт от Средна и Северна Европа, ние, както и другите държави - участнички в Евросъюза, имаме европейско бъдеще, общо европейско бъдеще. И то независимо от кризата и съпътстващите я неясноти. Дайте само да сравним колко по-големи са неяснотите за една Македония или Албания, че даже за Сърбия и Черна гора.
    Явява се обаче по една от телевизиите лицето Симеон Дянков, което не е някакъв си обикновен коментатор, анализатор, журналист, дори отвеян професор, а вторият човек в правителството и поставя на карта всичко съществено, което сме постигнали за двадесет години.
    Еврозоната можело да се разпадне. На България тогава щяло да се наложи да преориентира икономическите си връзки от Европа към не знам си къде, което пък не можело да се случи изведнъж, а постепенно. А иначе сме били в такова фискално здраве, че сме били

готови за фискален съюз

    Приказки, ще каже някой, за Женския пазар, на всичкото отгоре взаимно противоречиви, ама казани от кого? От горепосочения. На когото явно не му е станало и определено не може да му стане ясно какво може да си позволява и какво не един финансов министър, на всичкото отгоре вицепремиер.
    Антиевропейската насоченост е едно на ръка и официално в Брюксел тя няма начин да не остане незабелязана. Но какво да се каже за клатенето на лодката, за целенасоченото подриване на доверието в еврото, за евентуалните последици за прословутата финансова стабилност в държавата ни? За онези, които услужливо са забравили, ще припомня, че хиперинфлацията от 1997-а бе "овреме" подбутната от необмислени заявления на тогавашния управител на централната банка и на един бивш финансов министър, изживяващ се като медийна звезда.
    Едно е да си свободен, независим човек, друго е да си в ролята на официално лице, носещо държавническа отговорност. Но не всеки става за официално лице и държавник. Симеон Дянков видимо спада точно към въпросната категория.
    Ами ако хората у нас си направят съответни изводи от изтърсеното по телевизора от високопоставения господин и масово тръгнат да си теглят и превалутират влоговете в евро? Разполага ли някой тогава с оптимистична прогноза за нашата банкова система, за бизнесклимата, за входящия инвестиционен поток, който и без това ни липсва?
А, собствено, "разсъжденията" на Дянков за пренасочване на стопанските ни връзки, които от пръв поглед са си чистопробна глупост, дали не могат да се погледнат и от друга страна, от конспиративната?
    Еврото е втора по значение резервна валута в света и този факт по признание на редица видни западноевропейски политици не е особено приятен за емитентите на първата в света резервна валута. В продължение на повече от половин век абсолютно си доминирал в международните разплащания и в резервите на централните банки, а сега се е появил някой втори, който бързичко увеличава дела си и лека-полека те измества. Пред очите ни не се ли вземат мерки точно в посока противодействие? Геостратегията също има нужда от своите послушни поръченци, от своите слепи маши изпълнители.
    Това, което може да си позволи европейският Юпитер, бундесканцлерката Меркел, не може да си го позволява Симеон Дянков. Още повече не може да си го позволява, ако е българин и европеец, какъвто за съжаление не е.
    Г-жа Меркел за пореден път размаха пръст на държавите от "групата на прасетата" да влизат най-после в ред. А за сведение фискалният съюз е идея за запазване на еврото чрез създаването и функционирането на строго дисциплиниращи федерални структури в Евросъюза. Защото друг изход няма. Именно противоречието между единна валута и суверенни държавни бюджети доведе до

сегашните бюджетни безобразия

    И още, въпреки вещанията на Симеон Дянков няма да ни приемат във фискалния съюз, както не ни приеха и в Европейския валутен механизъм II. Формалното регистриране на няколко числа и публичното им размахване може да изглежда убедително само за местна употреба.
Нашият държавен бюджет стои на глинени крака, доказано е нестабилен, приходоизточниците му са несигурни. Силното разминаване между прогнозни и реални числа във фискалната сфера е правило, а не изключение. Бюджетът изпълнява в крайно незадоволителна степен обществено необходимите и присъщи функции, които нормално изпълнява един европейски държавен бюджет. Напречните субсидии за НОИ и НЗОК са неприемливо големи и предопределят царящия у нас бюджетен хаос. А колко години вече писахме за осигуровките на държавни чиновници, полицаи и военни, докато най-после премиерът се пробуди, за да приемем и приложим един всеизвестен и отколе валиден бюджетен основополагащ принцип: "Всеки да си плаща масрафа".
Скоро всички ще заживеем в столицата, а продължаваме общодържавно да сме толкова унило провинциални. Евроинтеграция на трета скорост, такава е перспективата, която имаме с такива управляващи.