Еврофондовете налели над 8 милиарда евро за здраве

Над 8 млрд. евро са инвестирани в над 7000 проекта, финансирани от ЕС проекти за периода от 2014-18 г. Това съобщиха преди дни от Генералната дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните" към Еврокомисията. Повечето от проектите подкрепят насърчаването на здравето и образованието, реформата на здравните системи, както и научните изследвания и иновациите.

България е сред първенците, получили пари за реформиране на здравната си система. От ЕК не отчитат конкретните резултати, постигнати от бенефициентите. 44,5 млн. души в ЕС следва да се ползват от по-добри здравни услуги в резултат на тези вложения, се смята от работещите в европейските институции. 

Най-голяма е сумата, отпусната за насърчаване на здравето, остаряване в добро здраве, здраве и безопасност на работното място - 2 млрд. евро за 2535 проекта в 25 държави членки. Повечето от тези проекти са разработени в Полша, Германия, Белгия и Испания, а най-големите получатели на финансиране по тази схема са Полша, Великобритания и Латвия. Полша е взела 700 000 евро за изграждане на 15 т.нар. зелени ферми за грижи, които осигуряват грижи и всекидневни дейности за възрастни хора и хора с увреждания. Осъществяването на проекта допринася и за увеличаване на наличността и разнообразието на услугите за грижи в селските райони, както и допълнителна квалификация за хората, които полагат тези грижи.

1,8 млрд. евро са отпуснали за 4 години фондовете на съюза за 

научни изследвания и иновации

Парите са за 1708 проекта в 20 страни, като Испания, Италия и Португалия имат най-много проекти. Най-много пари обаче са получили Испания, Унгария и Полша. За реформиране на здравните системи, укрепване на първичната помощ и подпомагане на прехода от болнична към следболнична помощ са отпуснати 1,6 млрд. евро за 1738 проекта в 16 държави членки. Най-голям брой проекти са регистрирани в Полша, България, Испания, Литва и Гърция, а най-големите получатели на финансиране са Полша, Испания, Чехия и България. Един от добрите примери в тази област е проектът на Словакия, за който страната е получила 50 млн. евро подкрепа, за създаване на над 3300 места за  специалисти по здравни грижи, които да обслужват възрастни и хора с увреждания в домовете им, за да бъде избегната необходимостта от институционална грижа. Тук е мястото да припомним, че в България от години се говори за необходимостта от подобни грижи, но до момента е направено твърде малко.  

С 923 проекта 16 страни членки са получили общо 1,3 млрд. евро за 

подобряване на достъпа

до здравеопазване и справяне с неравнопоставеността в здравеопазването. Този така болезнен за България проблем очевидно стои на дневен ред и в други европейски страни, които по всичко личи, че са му намерили нелошо решение. Страните с най-голям брой проекти са Германия, Португалия, Италия, Гърция, Полша и Унгария, а най-големите получатели на финансиране са Хърватия, Португалия, Унгария и Естония. От ЕК като пример дават проекта на Белгия Proximity lab с общ бюджет от 1,7 млн. евро. Той е насочен към нуждите на пациентите с хронични заболявания с цел да бъдат подпомогнати в амбулаторните грижи, за да бъде избената скъпата хоспитализация. Мобилни лаборатории, които посещават на място хора с хронични заболявания. И свърх госпитализациите са сериозен проблем на българското здравеопазване, но както е известно, у нас подобни стъпки не се предприемат, здравните власти не инвестират достатъчно нито в профилактиката, нито в извънболничната помощ. Белгийският проект предвижда лабораториите да могат да тестват редица биологични параметри, които са критични за продължителното лечение на пациенти с хронични заболявания.

Чрез 275 проекта в 20 държави на ЕС са инвестирани близо 

1 млрд. евро за подпомагане на здравните работници

за справяне с недостига на квалифицирани медицински специалисти, миграцията на здравни работници и предоставяне на подкрепа за нови и иновативни учебни програми и образователни подходи. Сред страните с най-голям брой проекти са Полша, Италия и Испания, а най-големите получатели на финансиране са Хърватия, Гърция, Полша и Испания. Като успешен пример се дава Копенхагенска здравна иновация. Датският проект е получил 1.1 млн. евро финансиране от фондовете на съюза за провеждане на курсове по предприемачество за студенти, чието обучение и в области, свързани със здравеопазването. Крайната цел е създаване на иновативни малки предприятия в този сектор.

България, която от около две десетилетия има няколко неуспешни опита във внедряването на електронно здравеопазване или информационна система в сектора, не е сред големите бенефициенти, възползвали се от 

600 млн. евро за електронни здравни и цифрови решения   

За цифровизация на национални здравни системи достъп до тези пари са имали 19 страни с 225 проекта. С най-много проекти са били Полша, Испания и Германия, а най-много пори по тях са получили Полша, Испания, Хърватия и Унгария.

В периода 2020-27 г. ЕС ще акцентира на политиката на сближаване. Миналата седмица ЕК проведе кръгла маса, в чиято работа участваха здравни сдружения, сред които Европейското сдружение по управление в здравеопазването (European Health Management Association) и EuroHealthNet. 

Според най-новото проучване Евробарометър почти 70% от европейците искат ЕС да прави повече в здравеопазването, каза по време на форума комисарят по здравеопазването и безопасността на храните Витянис Андрюкайтис. Колежката му по регионалната политика Корина Крецу подчерта, че "инвестициите в здравеопазването в рамките на политиката на сближаване, за които в сегашния бюджет са предвидени над 4 млрд. евро, наистина показват как ни защитава Европа. Здравеопазването се променя и заедно с него трябва да се променят и инвестициите на ЕС". Двамата еврокомисари по време на форума поставиха началото на пилотен проект за подобряване на презграничните услуги за спешна помощ в Пиренеите. Проектът обхваща пограничните райони на Франция, Испания и Княжество Андора. Оказва се, че досега лекарите в граничните райони не можеха да се грижат за нуждаещите се от спешна медицинска

помощ пациенти отвъд границата. Очаква се, че когато в средата на 2019 г. проектът "Когато системите за спешна медицинска помощ заличават границите" приключи, 15 млн. жители на Пиренеите ще се ползват от по-добри услуги за спешна

помощ. 

Тазгодишната 

нова категория за наградите RegioStars

е здравеопазване. Всяка година се връчват наградите RegioStars, с които се отличават най-добрите и новаторски проекти по политиката на сближаване в Европа. 

Резултатите от неотдавнашно проучване на Евробарометър показват, че  здравеопазването е главният проблем, пред който ще бъдат изправени регионите в бъдеще. Над 1/3 от участвалите в допитването поставят здравеопазването на първо място.

Според европейските институции здравните системи в страните членки се развиват към по-добра промоция на здравето и превенция на заболяванията, пренасочване от болничната и институционално ориентирана грижа към грижи в общността или в дома, към интеграция на здравните и социалните грижи. А тези промени изискват различни инфраструктурни инвестиции, като например в първични и обществени заведения за грижи или в по-"меки" инвестиции, като програми за превенция, интегрирани грижи и обучение на работната сила, за които финансирането от ЕС ще бъде от основно значение. За да трансформират своите здравни системи, държавите членки и регионите трябва да разработят дългосрочни инвестиционни стратегии, както и да вземат предвид нуждите от инфраструктура, човешки капитал, новаторски технологии и нови модели за предоставяне на грижи.