ЕС започва трудна битка за разпределяне на 10-годишен бюджет
Тежки преговори предстоят в ЕС за приемането на новата 10-годишна бюджетна рамка. Днес започва извънредна среща на върха, на която трябва да се обсъдят предложенията на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел за общия бюджет 2021-2027-а.
Мишел се опитва да балансира между исканията на западните по-богати членки и източните държави, които все още се нуждаят от сериозно фондове за догонващо развитие.
Намирането на баланса в интересите между донорите и получателите ще бъде трудна битка, която според анализатори най-вероятно няма да приключи с решение в петък.
Има и друг проблем - излизането на Великобритания от ЕС води до минус 75 милиарда евро в бюджета за 10-годишен период. В същото време нейното наследството от специални намаления на бюджета ще продължи. Страни като Дания, Германия, Холандия, Австрия и Швеция искат намаляване на годишния си принос в общия бюджет. В предложението на Шарл Мишел е записан компромисен вариант за постепенно намаляване на вноските от тези страни през следващите седем години. Лидерите на 27-е обаче трябва да договорят какъв ще е процентът на намалението и дали това ще се случва поетапно.
Мишел смята, че бюджетният недостиг да бъде преодолян с въвеждането на нови данъци за европейските граждани. Това обаче ще срещне отпора на много от евродепутатите.
Мишел предлага още заедно с това всяка държава да внася в европейския бюджет 1.074% от брутния си национален доход. Европарламентът обаче настоява вноската да бъде 1.3 на сто, а Еврокомисията - 1.1 на сто. И при трите варианта става дума за повече от един трилион евро за следващите седем години.
Предложенията на Шарл Мишел не бяха посрещнати добре от Европейския парламент. Там ги определиха като "незадоволителни" и дори "разочароващи". От Европейската комисия бяха по-оптимистични и заявиха, че това е "добра отправна точка".
В края на миналата година ЕП настоя за повече проверки за правилното изразходване на общите средства. Еврокомисията предложи да изготвя годишни доклади за състоянието на законността във всички държави от ЕС и обвърза получаването на евросредства със спазването на върховенството на закона. Очаквано идеята се прие доста резервирано от страни като Полша и Унгария.
Сега Мишел предложи компормисен вариант, който предвижда спирането на еврофондовете при неспазването на върховенството на закона да се взима с две трети от гласовете.
Зеленият пакт също се очертава като разделителна линия между богатите и бедните държави в ЕС.
В обръщението си преди срещата Мишел каза, че е работил много в последните седмици, за да намери пресечна точка в становищата на отделните държави от ЕС.
