ЕС в собствен капан
/ брой: 48
Руският газопровод "Северен поток 2" наистина представлява заплаха за Евросъюза и Запада като цяло. Но не защото по него щял да тече авторитаризмът и влиянието на Путин в Европа, както твърдят твърдоглавите еврорусофоби. А защото те попаднаха в собствения си антируски капан, откъдето лъсна цялото им двуличие и лицемерие като политика и морал.
Неведнъж досега противниците на Русия тръбяха, че 1224-километровият газопровод ще е икономически инструмент на руската външна политика върху държавите, които ще разчитат на този енергоресурс. Затова те набиваха канчето на западната общественост, че "Северен поток 2" е политически, а не икономически проект.
Такъв довод изобщо не е свобода на мисълта, а най-обикновена лъжа или поне манипулация и пропаганда. Последните 30 години след съветския разпад няма случай, в който руският газ да е довел до оставки на министри, камо ли и до падане на цели правителства. Обратното, антируска политика водят страни, които получават руски газ. Кремъл не е калкулирал този енергоресурс като политическа суровина, така че няма основание това да се случи и със "Северен поток 2", за чието довършване останаха по-малко от 150 км до германския бряг. Но срещу него трябва да се лае, защото трябва да се раздухва руската заплаха в новата Студена война.
А сега вижте какво казва в интервю за списание "Шпигел" шефът на фракцията на Европейската народна партия в Европарламента Манфред Вебер, който е мостра на споменатите вече русофоби: "Доколкото с правителството на ФРГ не може да постигнем спиране на строителството (на газопровода), Евросъюзът трябва да използва тръбопровода като лост във външната политика." Той предлага да се обвърже експлоатацията на газопровода с "по-нататъшното поведение" на Русия. Подобен, впрочем, е и подходът на САЩ.
Ето как ЕС и Западът паднаха в антируския си капан - превръщат "Северен поток 2" в политически инструмент. Изсмуканите от пръстите обвинения срещу Русия щракнаха като реална имиджова заплаха и констатация за двуличието им.