Елитната държава Богатистан

В навечерието на Световния икономически форум в швейцарския курурот Давос  лондонският седмичник Suday Times писа, че най-важната задача на глобалния богаташки  елит е да обсъди жизненоважния за него въпрос - как да оцелее - като потисне инакомислието или като се раздели с богатствата си? Този елит днес има много имена - глобократи, суперкласа, нова порода хора, които живеят в самопровъзгласилата се държава Богатистан. Тяхна отличителна черта е, че не са просто богати в сравнение с обикновените хора, а много по-богати от най-богатите от предишните поколения. Те са дотолкова свободни, че могат да живеят в един друг свят. За да илюстрира тези си думи, авторът Джон Арлидж описва най-шикозното събитие в историята на богаташкия лондонски квартал "Найтсбридж". В един прекрасен ден в средата на януари в новия жилищен комплекс, построен за един милиард паунда в близост до Хайд парк, започват да пристигат лимузини, от които слизат представители на "Обединените нации на Богатствата" - нефтени и газови милиардери от арабските емирства, руски олигарси и индийски "болигарси", а  също и грандове от Лондонското сити.
Мнозинството от принадлежащите към средната класа се безпокоят от факта, че стойността на жилищата им пада и че намалява покупателната им способност. Но гражданите на Богатистан нямат такива грижи. Те празнуваха официалното откриване на най-скъпия в историята жилищен комплекс. Само единият от четирите пентхауза (артистичен апартамент на последния етаж) струва 140 милиона паунда. Кандидатите за него се редят на опашка.От северната страна великолепният апартамент гледа към вечнозеления Хайд парк, а на юг е богатата улица "Найтсбридж", на  която се намират недостъпните за обикновения човек универсални магазини в британската столица "Хародс" и "Харви Никълс". Проектът на братята Канди включва 80 апартамента, проектирани от архитекта лорд Роджърс, СПА-център, корт за скуош и зали за дегустация на вино. Сградата е защитена с бронирани прозорци и има почистваща въздушна система. Повечето от "нормалните" апартаменти вече са продадени "на зелено" средно за 20 милиона паунда, удряйки тавана с цена от 6000 паунда за квадратен фут (30 кв. см) или (24 600 паунда на кв.м) -  доста над рекордната досега  цена от  4250 паунда за квадратен фут за къща в аристократичния квартал "Белгрейвия".  Средната годишна  заплата в Англия е 26 000 паунда. Те могат да стигнат само за едно късче от кухнята, в което е вградената кафемашина Gaggenau. Собствениците се подреждат така: 33 процента от тях са руснаци, 25 процента - петролни князе от района на Персийския залив, англичаните са на трето място - 20 процента, останалите са европейци и американци.
Комплексът е построен от лондонската фирма Candy& Candy в партньорство с премиера на Катар. Когато започна кредитната криза, странични наблюдатели предричаха банкрут на проекта. Но по думите на собствениците на строителната фирма,  повече от половината апартаменти са вече продадени. Впечатляващ е фактът, че цените на имотите в Централен Лондон не са паднали след глобалната финансова криза и рецесията на английската икономика.
Защо в днешно време, когато светът преживява най-голямата депресия от 30-те години насам, във времена на стагнация, някои може да похарчи такива пари за стаи бункери с непробиваеми прозорци, със собствен кинотеатър, плувен басейн, сауни, спортни зали и частни подземни тунели, свързващи комплекса с хотел Mandarin Oriental - денонощен достъп до петзвездния разкош и услугите на 60 сътрудници? Отговорът е - защото те могат да си го позволят и защото искат да похарчат пари, смятайки, че заслужават всичко това.
Статистиката потвърждава - в нашия свят се появи "Самопровъзгласила се свръх процъфтяваща държава". През 1987 г. в САЩ 1 процент от данъкоплатците са притежавали 12.3 процента от облагаемите доходи. Двайсет години по-късно те плащат данъци за 23.5 процента от облагаемите доходи. В същото време делът на хората с най-ниски данъци е намалял от 15.6 на 12.2 процента. В Лондон в момента живеят 47 хиляди души с годишен доход над милион долара. В града пребивават 50 милиардери, а в околностите му - още 20. По данни на Credit Suisse в света има над 1000 милиардери.
Журналистката Кристия  Фриланд е направила проучване на новите богаташи за книгата си "Плутократи". (Плутокрацията е форма на държавно управление, при която решенията на правителството се вземат от влиятелен кръг на висшето общество, съставен от богати хора.) Неотдавна тя публикува статия в американското списание "Атлантик", в която писа: "Нашата глобално интегрирана икономика, оперираща със скоростта на светлината, формира свой суперелит, който в значителна степен се състои от богати хора от първо и второ поколение. Нейните членове са трудолюбиви меритократи-космополити, високообразовани, считащи, че заслужено са победили в жестока икономическа конкуренция в световен мащаб. Това е транс глобално общество на равни, които имат помежду си повече общи неща, отколкото сънародниците им у дома. Те са отделна държава."
Американският писател Робърт Франк измисли и името на тази страна - Richistan. Пъпът на земята за свръхелитът е Лондонският квартал Mayfair: неговите хотели, ресторанти и училища,  удобният часови пояс в британската столица, ниските данъци, както и отказът на Великобритания да се присъедини към еврозоната, са привлекли много глобократи. Повечето членове на елита остават неизвестни за масите. Изключение са онези от тях, които не се крият от публиката, както  руският  олигарх Роман Абрамович, който купи  футболния отбор "Челси".
Като отличителна черта на новия елит  авторът определя факта, че неговите членове работят. Мнозинството от тях са забогатели благодарение на собствените усилия, въпреки че критиците поставят под въпрос методите и мотивите на някои от тях, особено на банкерите.  Близо половината - 48 процента от най-богатите, се занимават с бизнес и само 16 процента  са наследили богатството си. Режимът на работа и способността да извличат свръхвисоки доходи, типични за този нов елит, правят революция в областта на финансите и бизнеса. А начинът, по който харчат парите си, прави революция в лукса" - изтъква авторът. В САЩ най-богатият половин процент от населението изразходва 375 милиарда паунда на година - толкова, колкото цялото население на Италия.
Откъде се появи този свръхелит и как забогатя толкова бързо? Фундаментът е в рухването на плановата икономика, приватизацията, дерегулацията и бума на финансовите пазари, данъчните облекчения, рекордните цени на петрола и газа, бързото развитие на страните от БРИК.  А главни  фактори - революцията в информационните технологии и либерализацията на световната търговия. В условията на глобализация и остра конкуренция ключова задача на корпорациите е да привлекат най-добрия топмениджър и затова заплатите на тези хора станаха астрономически.Така например Филип Грийн, шеф на компаниите Bhs и Topshop, през 2005 г. е получил заплата от един милиард паунда.
Според специалисти днес се формира двуяка икономика. Светът се дели на два блока - плутономика и всички останали, смятат аналитиците на Sitigroup. За плутономиката няма американски или руски потребители, а има многобройни богати потребители, на които се пада огромният дял  от доходите и потреблението.  Кризата породи страховете, че живеем не просто в условията на плутономика, но и при плутокрация, при която богатите имат невероятно силно политическо влияние, ръководят се от користни подбуди и са равнодушни по отношение на всичко, което е зад пределите на техния икономически "балон".


Английската икономика е в застой, правителството е принудено да прави съкращения на средствата за образование и здравеопазване, за полиция и комунални дейности, но банкерите в Ситито ще пият шампанско.  Мениджърите на банките вече съобщават на своите подчинени какви бонуси ще получат за приноса си към печалбите за миналата година. Някои от тях стигат до 10 милиона паунда за топмениджърите на финансовите гиганти. Хорото на тлъстите бонуси поведоха клоновете на трите големи американски банки "Морган Стенли", "Голдмън Сакс", "Джей Пи Морган". Те зарадваха своите близо 20 500 служители в Лондон с допълнителни възнаграждения средно по 210 000 паунда. Независимите анализатори от Центъра за икономически и бизнес изследвания предвиждаха, че в Ситито ще се раздадат общо 7 милиарда паунда, но вече става ясно, че са подценили устрема на банкерите да се самонаграждават. Само трите американски банки раздават в Лондон към 3.2 милиарда паунда.