Родители
Екранът като дрога
Мозъкът на деца, пристрастени към електронни игри, прилича на мозък на хероинов наркоман
/ брой: 167
Не са малко случаите, в които родители на деца до 5 години се оплакват, че когато им говорят, малките сякаш не ги чуват. Не извръщат глава към тях, нямат потребност от зрителен контакт, не отговарят адекватно на въпросите им. Погрешно те отдават това поведение на възрастта, оправдават го с непослушание или палавост. Всъщност може да се окаже, че мозъкът на мъничето е свикнал да бъде стимулиран електронно и автентичният човешки говор и образ не провокира реакция. Още по-страшното е, че детето не трупа социални умения, защото не общува достатъчно с живи хора. Това са уменията, които са от изключителна важност за целия ни живот - разпознаване на емоциите, споделяне, емпатия, разчитане на невербални знаци.
Доказано е, че когато малките деца възприемат информация от електронни устройства дълго време, се уврежда развитието на мозъка им. Умения като фокусиране, концентрация, внимание, контрол на емоциите и развитието на речника се забавят осезателно при прекомерно стимулиране чрез екрана.
До 3-годишна възраст мозъкът се развива с много по-бързи темпове, отколкото след това. И е особено чувствителен към всички стимули на околната среда. Тогава се изграждат невронните връзки в мозъка, отговорни за поведението ни през целия живот. За правилното развитие на невронната мрежа са необходими множество стимули, които са били част от ежедневието на хората през хилядолетия. Но таблетите и телефоните, уви, не могат да ни ги осигурят.
Екранът мисли вместо детето
Когато говорим на детето, например, мозъкът му трябва да преработи гласовата информация, да отдели време да превърне думите в образи и понятия. Да визуализира картини, да следи историята, да прави причинно-следствени връзки между действия или картинки. Но когато то просто следва историята във филмчето или музикалното клипче, това го прави ментално мързеливо. Защото екранът мисли вместо детето.
А липсата на социален опит и слабо развитите социални умения пък водят след себе си дори агресия. Психолози разказват за чести случаи, когато детето отхвърля остро и категорично всякакъв контакт с връстници, защото всъщност не знае какво да прави. Това се разчита като агресивно поведение, но рядко родители и учители откриват зад него страх от общуване поради липса на опит. Тези деца не умеят да се включват в общи игри, нямат търпение да изслушват правила или инструкции за играта, не знаят как да влизат в роля, да приемат загуба или да изразят емоция след определена случка. Това води до т.нар "компенсаторно агресивно поведение". Детето се успокоява само след досега с екрана. А когато се опитате да го откъснете от него, става раздразнително, гневно, истерично - това е сигурен сигнал за зависимост, която влияе на мозъка именно като наркотик.
"Електронен кокаин"
Играейки с таблета, хлапето се научава, че всяко негово действие - приплъзване на пръста например, води до появата на нова картинка - нещо като визуална награда. Мозъкът на детето реагира бурно с допамин - един от хормоните на щастието. Който обаче води до пристрастяване. Ясно е, че при общуване с реални предмети или хора, малчуганът ще трябва да положи много повече усилия, за да постигне желания ефект, за да може мозъкът да бъде "награден". Затова детето винаги ще предпочита електронните "приятели" пред истинските.
Именно този пристрастяващ ефект кара учените да наричат екраните "електронен кокаин" или "дигитален хероин." Изследвания на деца, които прекаляват с електронните игри, сочат, че мозъкът им изглежда като мозък, пристрастен към наркотици.
В допълнение стотиците клинични изследвания показват, че екраните увеличават депресията, тревожността и агресията и дори могат да доведат до близки до психотичните състояния, когато играчът на видеоигри губи връзка с реалността.
В по-напреднала възраст зависимостта от екрана води до проблеми в училище. Трупането на знания и умения са свързани с възприятието на реч, текст, поведение, връзки между предметите. Те обаче не се визуализират винаги от екрана и мозъкът отново трябва да положи повече усилия, за да ги преработи, да пресее информацията, да съобрази и да запомни. Проучване в САЩ е доказало, че дори и два часа седене пред компютъра или с телефон в ръка на ден дават по-ниски резултати на учениците при тестове за съобразителност и език.
Мозъчната кора изтънява
Екраните светят, образите там се движат и възбуждат мозъка хиляди пъти по-бързо от образите в околния свят. Това е пагубно за нервната система на детето. Изследване на Националния институт по здравеопазване в САЩ е установило, че децата, които прекарват дълго време пред телефони и таблети, променят структурата на мозъците си, имат по-нисък IQ и отслабваща памет. Наблюдава се дори изтънена мозъчна кора, която е изключително важна за действието на познавателните функции като възприятие, език, памет и съзнание. Дори и деца, които стоят пред екран 2 часа дневно, са показали по-ниски резултати, в сравнение с връстниците, които не ползват подобни устройства. Затова в училищата, където се употребяват таблети в учебния процес, има строго ограничено време за тези устройства. Там телефоните са категорично забранени, родителите се инструктират да въведат и часови пояс за гледане на телевизия или компютър и у дома.
Психолозите са категорични, че преди сън на детето не трябва да бъде позволено да борави с електронни устройства. За много родители това е улеснение - хлапето заспива пред телевизора или с телефон в ръка. Но учените вече са доказали, че светещите екрани превъзбуждат нервната система и след това сънят е нарушен и съкратен. Час пред телевизора вечер намалява детския сън с до 10 минути.
Има ли решение?
На всички е ясно, че няма как да отглеждаме детето си без дигитални устройства в нашия дигитален свят. Тези умения ще му трябват в бъдеще и най-вероятно ще са част от ежедневието му като възрастен. Нужен е обаче строг контрол, а по-възможност до 2 години детето да няма досег с екраните, на 3 години максималното време, което може да прекара с таблета, е 20 минути на ден. До 5 години вече може да остава пред екрана по няколко пъти, но общо времето е добре да не надхвърля един час. Постепенно, с порастването му, увеличавайте времето, но се опитвайте да следите какво точно гледа, на какво играе, какви емоции провокира тази игра. И в същото време стимулирайте фантазията му, творческите му умения, контакта с природата и живите игри с връстници. Колкото повече удоволствие носи околният свят за детето, толкова повече то няма да посяга към екрана като начин да пребори скуката.