Ефектът на псувнята

Интересни хора са англичаните. Спор няма. Един от поданиците на кралицата измисли оригинален начин да наказва инакомислещите срещу него граждани. Този човек е богат и известен, а такива като него не обичат да ги хулят. Никъде по света.
Той се казва Алън Шиърър и бе голмайстор на Англия и Нюкасъл. Явно обаче хейтърите са навсякъде от двете страни на екватора и нямат почивка. Шиърър разбрал, че го хулят здравата в социалните мрежи заради трагичната форма на Нюкасъл, чийто треньор бе именно той преди време. И обявил на официалната си страница, че ще купува билет за мач на всеки, който го псува. Това е тактика. Излиза, че те пращат да гледаш „грозен” мач, щото си недоволен, че ще е такъв.
Паралелът, разбира се, е свързан с България. У нас даже се пръкна лаф за един гранд, че полицията хванала двама да прескачат оградата на стадиона и за наказание ги върнала обратно на трибуните, та да им е пълна мъката. Тук феновете изповядват футболната култура да забременяват вербално цялата рода на играчите. Подкараха и президенти, и треньори. Съдиите пък по традиция са главни герои по темата. И въпреки този „кеф” да се отпсуваш на воля стадионите често са празни. А у нас има сценаристи, достойни за Холивуд по отношение на оригиналната попръжня.
Да речем, че този може би изтънчен джентълмен - Алън Шиърър, ще е истински безпомощен, ако чуе какви клетви биха му хвърлили в Дупница например. Това ще е за златен фонд. Своеобразна съкровищница на нецензурното с примеси на окултното. Тежки заклинания. Царе сме и никой, ама абсолютно никой не може да ни спре да псуваме ей така - за спорта, ако щете. Как да се оправим после? Отиваме на мач негативни и се връщаме такива. Дори и отборът ни да е победил. Вечно недоволни, хленчещи и мрачни. И това в общи линии важи, каквито и спортове да гледаме. А идеята по принцип е състезателите да се подкрепят до последно.
Парадоксалното при българската жилка е, че понякога се подкрепяме, псувайки. Нрави са си това, без значение от времената. Нашенска работа. Не знам дали помните, че още преди година Владимир Путин забрани псувнята в руската култура със закон. Глобата за тия с „мръсните” усти е 1500 долара. Яд ме е да ви кажа, че няма как президентът на всички братушки да направи поне един декрет и у нас. Щото и аз мисля, че да псуваш сочно не е култура, а халтура.
Иначе сега плачем с умиление за времето, когато грандовете в спортовете бяха под пагон. В някои развити държави започнаха да прилагат този отречен у нас модел. Дори и в Австрия военизираха клубове. Но всъщност в татковината първо не остана нищо за приватизиране, а сега няма какво и да се военизира. Не дават лиценз. В същото време двукратната олимпийска шампионка в леката атлетика Елена Исинбаева бе повишена в чин майор от руската армия. Тя служи в нея от 2003-та година. Сиреч успехите й в спорта са все с фуражка. Така. Днес Исинбаева ще присъства в Сочи на клетвата на олимпийските спортисти–новобранци, които ще отбиват военна служба в руската армия. Да знаете – със спортисти-армейци дълго време още ще ни мачкат, където ни хванат. Дори и на първенство по хвърляне на топчета.
Толкова са ни реалните възможности към момента по въпросите за децата, младежта и спорта. Изобщо не визирам министерството. То работи, доколкото позволява ситуацията. И бюджетът естествено. Затова ние ще си псуваме по пантофи вкъщи – пред телевизора, когато има големи спортни форуми. Какво да се прави – някой беше казал, че псувнята до голяма степен представлявала усилието на човек да се изрази по-ефектно. Дали е така, не знам, но знам, че не е ефективно. Вижте докъде сме докарали спорта, псувайки...