25 Юни 2021петък04:39 ч.

Акценти

Едни създават благата, други прибират парата

Владимир Димитров-Майстора и кметът Виячев дарявали средствата си на хората

/ брой: 166

автор:Петра Ташева

visibility 1346

Както виждаме, у нас пак спорят дали да вдигат заплатите на администрацията, които и без това не са от най-ниските. Затова ще разкажа за двама души, съчувстващи на бедните и угнетените. Единият е големият български художник Владимир Димитров - Майстора. За него "раят на земята е Кюстендилският край", а столицата на рая е с. Шишковци, където живее и рисува най-хубавите си картини. Другият е шишковчанинът Андон Виячев - учител, общественик, овощар, кмет. 

Днес Кюстендил, с лековитите си минерални води, с плодовете от плодородните му земи, привлича много гости и туристи от България и от чужбина. Първото място, което те посещават, е Градската художествена галерия "Владимир Димитров - Майстора". Пред сградата се издига скулптурата с високата снага на художника, а вътре са неговите слънчеви платна, пред които всеки застива от уважение и удоволствие. Галерията има богат фонд от картини - общо 3 180 от 585 автори, от които 1375 са платна на Майстора. В близкото до град Кюстендил с. Шишковци е неговият дом-музей. От това село са повечето моми и селяни, които са позирали на Майстора, за да нарисува той великолепните си картини, с които се гордеят наши и чуждестранни галерии, че и в Белия дом във Вашингтон има две негови картини. С тях, с местните трудови хора, Майстора споделя залъка си седем години - от 1924 до 1951 г. В ранни зори той тръгв преди орачите, копачите и жътварките, отива в полето, където е неговото ателие, и "хваща" зарите на слънцето, цветовете, които струят, трептят във въздуха. Той е сред селяните в сборовете и празниците им, на погребенията и сватбите им. Душата му е пълна с обич към трудовите, за които сам пее и свири с тамбурата си. Съзнал още от ранни години, че животът е труден, Майстора винаги се отплаща щедро на всички, които му позират. Помага на бедните, закрива неплатените им сметки в магазина, в кръчмата, снабдява бедните с брашно и продукти. Сърцето му не издържа да гледа гладни и обосели хора. Привърженик на толстоизма, той е вегетарианец, не пие алкохол, живее с малко и е благодарен на постна храна и мътеница. Когато има пари от честния си труд, щедро и безкористно ги раздава. През 1923 г. с Майстора се запознава Джон Крейн - американски меценат, който изкупува всичките му картини от изложба в Италия за 40 хиляди лирети. През 1924 г. Крейн сключва с него 4-годишен договор. Всичко, което Майстора  сътворява в тези години, се изпраща на Крейн. Художникът получава по 150 долара на месец, но и тази сума дарява на хората, или както сам казва: "От народа - за народа!". През 1928 г. договорът  е прекратен. Но благодетелството на Майстора е до последния му земен ден - 29.09.1960 г. Талантливият художник, нарисувал хиляди картини,  умира с десет лева в джоба.

Когато композиторът Марин Големинов, евакуиран в Ръждавица - съседно на Шишковци село, му казва, че безразсъдно се раздава, Майстора отговоря: "Ех, не е добре устроен животът. Едни се трудят, създават благата, други прибират парата."

Андон Виячев пък е "причината" Шишковци да се гордее сега с Майстора. Той е бил от богата фамилия, учител и забележителен овощар. На фронта, през Първата световна война Виячев е ротен фелдфебел, където Майстора е военен художник. На Виячев му прави впечатление честността на Майстора. Стават приятели и после той кани художника да живее и работи в Шишковци.  Виячев е кмет - тогава селото е в една община с Копиловци. Кметът Виячев се отказва от заплатата си - тя се събира във Фонд, с който се строят гарата и училище в селото. Прокарва се ток, водопроводна мрежа, селото се благоустроява. Виячев донася от Италия и Калифорния калеми за прекрасни сортове плодове - ябълките "златна пармена", "канадска ренета", "белфльор", сладкото грозде афуз, чауш... Селяните отглеждат плодовете, изнасят ги по света, подобрява се животът им, строят си двуетажни къщи, а училището е кръстено "Андон и Стойна Виячеви". Виячев дарява милиони на селото си. Дарява и къщата си, в която е приютил някога Майстора. Тук е и картината "Семейство", в която Майстора е нарисувал Андон Виячев и съпругата му Стойна. 

Да ви кажа ли, че сега гарата на селото се руши, а училището пустее... Откога чакам поне един наш днешен управник да каже: "Много ми е тази заплата! Половината дарявам!"

                                     

Задава се рязко поскъпване на парното

автор:Дума

visibility 99

/ брой: 120

Комитова откри още нарушения на магистрала "Хемус"

автор:Дума

visibility 100

/ брой: 120

Премахват обществените телефони

автор:Дума

visibility 106

/ брой: 120

Меркел предложи среща ЕС-Русия

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 120

Размирици с нелегални мигранти в Литва

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 120

Церемония в Мемориала на убитите евреи в Берлин

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 120

Главата на Ламята

автор:Ина Михайлова

visibility 257

/ брой: 120

София отива на изборите с призив за промяна

автор:Деси Велева

visibility 158

/ брой: 120

Новата Стара Европа

автор:Юри Михалков

visibility 129

/ брой: 120

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ