Една безродна книга

"На крачка пред времето" или "Държавникът-реформатор Мидхат паша" е името на новата книга на нашата историчка Теодора Бакърджиева, щедро субсидирана от Анкара и написана по поръчка на доскорошния турски консул в Бургас Сефа Юджер, известен с интереса си към вътрешните дела на България. Според признанието на авторката той я бил накарал да погледне на Мидхат паша с "нов поглед, като непредубедена европейка". За целта заедно с посланика на Турция у нас консулът Юджер издейства солидна субсидия от голямата турска банка "Зираат" за луксозното издание.
В уводните си, преливащи от възторг и благодарности думи, развълнуваната авторка споделя: "Благодаря на съдбата, която ме поведе по този път и ми позволи да съпреживея един ДОСТОЕН ЖИВОТ!". Да, драги читатели, не се чудете, тук не става дума за живота на Раковски, Ботев, Каравелов или Левски и на хилядите достойни българи, дали живота си за нашата свобода, а... за живота на един от най-опасните и коварни наши поробители - Мидхад паша, който, ако беше напълно успял с "реформите" си и с идеята си за уж "дуалистична държава", сигурно още щяхме да сме в границите на Турция! Какво е целял всъщност този "велик и мъдър реформатор"? Чрез някои козметични промени да запази статуквото на варварската Османска империя и България да остане под робството - още някое и друго столетие, ако българите се съхранят като народност. За щастие, консервативните сили от Високата порта не са го разбрали и след като е бил обвинен за атентат срещу султана, е осъден и изпратен в изгнание в Анадола.
Нещастна е нашата историческа съдба! Както писа забележителният български драматург Станислав Стратиев: "Ние сме без късмет, дори на поробител не случихме!". Нашето петвековно робство е без аналог в културна Европа. Повечето от европейските народи са били за по-дълго или за по-кратко време под нечие чуждо робство. Но когато Италия е била под австрийско робство, е имала Верди, а Полша под руско - Мицкевич и Шопен, Чехия - Дворжак и Сметана. Толкова жестоко, примитивно, безпросветно и варварско беше само нашето иго. То ни осакати за векове - промени съдбата ни, националния ни характер, замърси хубавия ни и звучен славянски език с турцизми, забави културното ни и икономическото ни развитие, нанесе непоправими поражения върху генофонда ни. Демографите твърдят, че ако не бе то, щяхме да сме от големите нации и сили на континента, с близо 60-милионно население. Да, нашата трагедия е била в това, че сме били поробени в един кризисен момент в историята ни от една силно военизирана държава с по-ниска степен на цивилизационно развитие, която е упражнявала цели пет века истински геноцид у нас. Геноцид, за който още не сме получили извинение от Анкара.
Но думата ми е за друго, не за историята, която е факт. Въпросната нашенска историчка не пести хвалебствията си за турския държавник. Да, той е направил много неща, доста е строил, реформирал, но за... Турската империя. А с българските борци за свобода и национална независимост се е разправял безмилостно, зверски и жестоко. След потушаването на бунтовете в Южна България през 1857 година започва възходящата му кариера, при която стига до поста губернатор или валия на Русенския вилает, заемащ цяла Северна България.
Цялата книга с немалък обем, близо 300 страници, е едно "похвално слово", една  възторжена ода за този турски паша. Чета и не мога да повярвам на очите си, че български историк може да стигне дотам. Да възхвалява един поробител и да го сравнява с... Петър Велики!  Защото Мидхат е имал една-единствена цел - реформирането на изостаналата и ретроградна Османска империя, за да бъде тя съхранена в новите политически реалности на Европа. Също, както неговите наследници днес - Ердоган и прочее, искат да възродят Османската империя, потискала и тормозила векове наред десетки народи от Азия, Африка и Европа. Затова бяха и тези нагли турски демонстрации с т.нар. "Влак на Османска империя" от Виена до Цариград, по чиито вагони имената на Пловдив, Стара Загора и Русе бяха изписани като "Филибе", "Ески Заара" и "Русчук". Затова бе географската карта за турските училища, на която една трета от България е в... границите на Република Турция.
Жалкото е обаче, че след скандала с Батак, субсидиран от Анкара, се появяват четива като този панегирик за един от нашите поробители. При това избивал системно и упорито български революционери. А на иначе упоритата и трудолюбива авторка Теодора Бакърджиева бих препоръчал да напише подобни вдъхновени книги за нашите герои от тази трагична епоха. Те не бива да бъдат забравени - нищо, че от Анкара няма да получи пари за тях.
За съжаление случаят не е единствен. Немалко наши учени и журналисти са вече купени от разни фондации и съчиняват и разпространяват подобни антибългарски писания. Аз, като потомък на стар възрожденски род на книжовници и революционери, се чувствам лично обиден от този текст.
За финал ще цитирам няколко думи, изречени от героя на тази безродна книга - Мидхат паша. Публикувани са през 1877 г. в парижкото списание "Илюстрасион":
"... Между българите има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат нито татарите, нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А между тях има една голяма част, които не говорят друг език освен български"...