16 Ноември 2026понеделник16:02 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Третата световна война в София

автор:Николай Милчев

visibility 2254

Край осемнайсететажния ни блок има неголям паркинг. Паркингът е трябвало да бъде голям и подземен, но се е осъществил като неголям и на земята. Около паркинга – в самия му край, растат дюли и джанки. Тук някога са били ниви и имоти на селяни от Софийско, по-точно - от село Дървеница, и затова край паркинга има дюли и джанки. Недалече има и кладенец. 
Паркингът е натъпкан до зъби с коли, а на входа му е положено за красота бетонно сандъче за цветя. Това бетонно сандъче за цветя е ключът към нашия софийски живот. 
В сандъчето няма никакви цветя и никога не е имало – в него от години, бавно и лека-полека „цъфтят“ и ферментират всякакъв вид огризки от плодове, кори от банани, станиоли от вафли и кроасани, празни кофички от кафе и сок, натъпкани с фасове от цигари, и боклуците вече са станали толкова много в това уж сандъче за цветя, че скоро тия боклуци ще станат по-високи от колите, от дюлите и от джанките. 
Удивителна е нашата глаукома за боклуците. Така свикнахме с боклуците от всякакъв характер, че ако случайно някой реши да събере боклуците от сандъчето пред паркинга, хората с колите едва ли ще познаят самия паркинг и ще го подминат, защото ние вече се чувстваме най-сигурни зад стената от боклуци. Зад стената от боклуци са и нашият дом, и нашият паркинг.
Зад високата берлинска, китайска, а в случая – софийска стена от боклуци, човек може да си паркира колата, да се изпикае, да си остави за спомен на паркинга торбата за смет от апартамента. Зад стената от боклуци може всичко. Може всичко, защото ние вече не можем нищо друго, освен да гледаме боклуците и да мигаме на парцали. 
На стотина метра от паркинга има кладенец. И този кладенец също е останал тук от някогашните ниви и имоти. В дъното на този кладенец преди години лъщеше вода понякога. Сега кладенецът е запечатан и е оформен „архитектурно“, като около него са наредени автомобилни гуми, боядисани в цветовете на българското знаме. Голяма символика – кладенец, ограден с автомобилни гуми, боядисани в бяло, зелено и червено. 
Изглежда този кладенец е повлякъл крак и сега навсякъде между блоковете в квартала бликат топли гейзери, светят окопи, пълни с вода и кал, мотаят се изгнили тръби – подобно дула на гаубици или на танкове. От окопите и от врящата вода изскачат български войници на "Топлофикация" – омазани, с ботуши до кръста. Те продължават и продължават несвършващата наша Трета световна война с боклуците и с "Топлофикация". 
София е във война и окопите най-добре го доказват. 
Хората може да са на студено и да мият очите си със сълзите на спомените, а не с топла водица, но усещам как войниците на ВиК им умиляват. Нищо чудно след месеци да ги посрещнем на Орлов мост като освободители. 
Много ми е мъчно, като ги пиша тия работи, защото вместо всички да сме пред Софийското кметство и да изпочупим прозорците на тия префърцунени мамини синчета ренегати, ние затъваме в калта около блоковете и от време на време пържим мекици за щъкащите из окопите прегладнели същества. 
Знам кой е виновен – виновни са комунистите и социализмът, когато съвсем, ама съвсем безразсъдно са били направени тия километри с тръби за парното. Чух, че били около хиляда и двеста километра тръби. Тия безразсъдни комунисти да не помислят, че тръбите един ден трябва да се сменят. Чува се, че ВиК София и "Топлофикация" може да сменят до седем километра тръби на година. Честито и до нови срещи и победи.
Едва ли има друга столица в света, която може да понесе едновременно планини от боклук, кал и трапища между блоковете, студ по къщите, скъпотии по магазините и хората в нея да не извият съответните вратове на мамините синчета, които я управляват, а да ходят на протести в защита на големите хранителни вериги. По-важното обаче е, че тук не е Москва.
Не знам кога ще свърши Третата световна война в София, но дано не продължи до последния софиянец, до последната изгнила тръба и до последната камара от боклук. 
А сега Слънцето може да заповяда и да си плъзне светлините по жълтите павета, по кубетата на „Александър Невски“ или по тъмните стъкла на някой небостъргач, изкривен в горната си част за модерност. А над Витоша да се разстели виолетово сияние. 


Фейсбук

Всичко, което трябва да знаете за втория пенсионен стълб

visibility 968

Третата световна война в София

автор:Николай Милчев

visibility 2126

БСП - истинският коректив на властта

автор:Александър Симов

visibility 1969

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ