Един незабравим Първи май

Този път не бях на традиционните първомайски тържества. В дните преди празниците се налагаше да ходя по лекари, да се снабдявам с рецепти, за да лекувам изморените си и подути крака. На самия Първи май бях полегнал на леглото и наблюдавах по телевизията инициативите на политическите партии.
Позаспал съм и когато се събудих, погледнах в хладилника. Оказа се, че нямам нищо подходящо за обяд. Облякох се набързо и се озовах в кварталния хипермаркет. Напазарувах и когато се наредих да плащам установих, че портфейлът ми не е в мен. Сетих се, че сменях сакото и парите са останали в другата дреха. Помолих касиерката да задържи покупките, а аз да отида до вкъщи.
Когато излязох от магазина и изминах десетина метра, ме настигна едно 8-10-годишно момче, което ме дръпна и извика: "Дядо, върни се, покупките ти са платени, ела да си ги вземеш." Поучудих се какво може да е станало. Допусках, че на линията за плащане вероятно са били въпросното момче заедно с баща си и майка си, които, наблюдавайки сцената с моята конфузност и съобразявайки се с походката и възрастта ми, са решили да направят един благороден жест и да заплатят моята неголяма за тях (10-12 лв.) продоволствена сметка.
Връщайки се назад по апела на момчето, пред входа на магазина ме спряха и заприказваха две жени. По това време момчето влезе в магазина и когато се показа отново, ми донесе торбата със закупените продукти. Позадържах го, за да му дам намиращите се в мен малко пари (5-6 лв.), но то отказа да ги вземе и хукна навътре.
Поизчаках да се появят моите доброжелатели-дарители, но те се забавиха и така и не се появиха. Допуснах, че благочестиви чувства са ги задържали и те са предпочели да останат анонимни.
Изказвам публична благодарност към моите дарители. С чувство на удовлетвореност не мога да не констатирам, че в този чисто работнически квартал е пораснало чувството за взаимопомощ, благотворителност и съпричастност към ближния.

Йордан Милошев, 97-годишен ветеран от Втората световна война, София