Дяволска случайност

Да се чудиш и маеш как сме останали още живи! По дяволска случайност или с луд късмет оцеляваме в това невероятно опасно време. Какво става с нас? Защо така се разпасахме? Защо така безотговорни станахме към всичко около нас, та даже и към себе си? Няма миг, в който да не научаваме за катастрофи, за злощастни инциденти. Война сме си обявили един на друг, война срещу себе си, война по пътищата, война на местоработата ни. Жертвите са много и се множат. Всичко около нас е опасно - храни, дрехи, обувки, коли, транспорт... Нямаме съвест, не работим качествено, произвеждаме еднодневни и несигурни стоки. Работниците и производителите ни мамят с това, което произвеждат, търговците ни лъжат с това, което ни продават, мамят ни в кантара, в заплащането. Крадци ни дебнат по улиците, влизат в домовете ни, обират ни - бъркат в душите ни чак, та не остана нищо свято.
Хаосът царува в живота ни! Опасна игра затанцувахме! Не остана разум у хората. Слободията взе връх, тя е господарят навсякъде и във всичко. Бъркотия навсякъде и във всичко! Как да си обясним фактите, че пияни лекари оперират. Кога е било учители да обират банки, да крадат, да не влизат в часовете си, да не си изпълняват служебните задължения? Как да си обясним фактите, че пияни сядат зад волана? Те возят себе си, близките си и ги обричат на нещастия, на смърт. Ами професионалните шофьори, които държат в ръцете си живота на много хора! Кой следи за тяхното поведение? Кой е отговорен, че колите, на които се качваме в транспорта, са стари, неизправни и загиват толкова невинни пътници? Пътуваме с несигурни превозни средства. Качваме се във влак, в самолет и не знаем ще пристигнем ли там, закъдето пътуваме... Защо се възцари такова безхаберие, безотговорност навсякъде? Няма ли кой да следи за реда, за стриктното изпълнение на трудовите задължения на всеки работник? Ненаказани ли ще остават виновниците, грешниците?
Лотария, тото ли е животът ни в този лъжовен и греховен свят? Накъде вървим? Ще се самоунищожим ли? Ще затрием ли себе си, природата, Земята? И тя се затресе от човешките ни неблагоразумия, от безпощадното ни отношение към нея. Всичките тези рискове, на които сме подложени, са резултати от неправилното ни възпитание, от недобросъвестното изпълнение на трудовите ни и обществени задължения. Нямаме ефективно управление. Липсва ни регулиране във всички области на живота. Законност, ред, наказване на безотговорните, отстраняване на тези, които не се справят със задълженията си - ето това са основните липси в нашия живот, от които ни идват нещастията. Как ще продължаваме да живеем в този неуправляем хаос? Само управленците ли са виновни? Кризата ли ни е причината? Лош ли е народът ни? Изродиха ли се хората? От какво така ужасно се променихме? Изчезна ли съвестта човешка? Защо избяга човешкото от нас? Защо обичта и любовта напуснаха душите ни? Ще изчезнем ли, ще се преобразим ли, ще останем ли човеци? Ще оцелеем ли, ще оцелее ли и България? Въпроси, които чакат отговор! Искат, налагат решения, и то светкавично.
Въпроси, от които боли. Въпроси, които си задаваме всички, но отговорите, уви, не са само при нас.