Прощавай, Дяконе!

Доц. д-р Петър Ненков

Още от най-ранна възраст, заедно с майчиното мляко, българинът всмуква любовта към Апостола на Свободата и му издига малък олтар в своето сърце.  
За Левски дядо Вазов казва, че е единственият от нашите първи революционери, който може да спечели от всяко ново разчопляне на личността и делото му.
Колкото и странно да звучи, Апостолът на Свободата е нашето непрекъснато самозареждане с морал, идеи, енергия и воля. Затова, когато мислено застанем пред бесилото му, разкъсано от вълчи вой и снежни вихри, съмнението бяга от душите ни. 
Досущ като Христос, Левски понесе своя кръст и изкупи със страданията си греховете на цял един народ. Разликата е в това, че Спасителят възкръсна, за да му повярват, а след смъртта на Апостола възкръсна българинът, узрял да пролее кръвта си за свободата на своето поробено Отечество. Вазов нарече това причастие “пиянството на един народ”, а Ботев сам поведе своите 200 юнаци на бой със стоглавата хидра на Османската империя.
Някои съвременни историци се опитаха да докажат, че Левски не е писмовен човек като Раковски, Ботев и Каравелов. Да, наистина той не оставя като тях богато литературно и публицистично наследство, защото е преди всичко човек на делото, но универсалните му, демократични възгледи отдавна са му отредили най-видно място в народната памет и в българската история. Именно те накараха не кой да е, а Каравелов да го нарече "безподобния Апостол", а синът на баба Тонка, Никола Обретенов, потресен от мащабите на организаторската му дейност, изрече най-точната сентенция за Левски: “Нему равен друг нямаше!”
Днес политическите амбиции ни разединяват, хвърлят ни в ялови битки, дерат обществената кожа. Мнозина смятат, че истината е само техен монопол и не искат да разберат, че няма само една истина.
Това, което някои политици искат днес да ни кажат, Левски отдавна ни го е казал - и за демокрацията, и за републиката, и за свободата, и за равноправието, и за онези тъмни страни от живота, които ни разделят. Не някой друг, а именно той ни научи да не бъдем маса, а общество от свободни и равноправни личности. Левски ни завеща, че трябва да бъдем единни, както в търсенето на истината, така и в сполетелите ни беди.
И тази година на 19 февруари българите ще се поклонят пред паметта на Апостола на Свободата и ще му поискат прошка, че все още не са изпълнили завета му за свята и чиста република.