Домошари
Под домашен арест в Русия са почти две хиляди души
/ брой: 2
Владислав Куликов
Затворническите власти обявиха рязко увеличение на броя на домашните арестанти. По домовете си са задържани десет пъти повече следствени и осъдени, отколкото през миналата година.
От януари до декември съдът е изпратил в домашен арест 1990 души. В същото време, през цялата минала година, по данни на Съдебния департамент при Върховния съд на Русия, такава мярка е била приложена едва към 181 души.
Дълго време домашният арест беше за нас по-скоро екзотична мярка. В съзнанието не само на правоохранителите, но дори на обикновените хора не се побираше как може да се остави обвиняемият вкъщи, та той е почти престъпник? Въпреки че от гледна точка на закона "почти", разбира се, не се брои: докато човек не е осъден, де юре той е невинен. Проблемът обаче не е само в тънкостите на манталитета. Съдиите избягваха този тип наказание, защото беше неясно кой ще наглежда домашния арестант. Милицията-полицията си има достатъчно свои работи. А и не може да се сложи часови пред вратата на всеки обвиняем "домошар".
През тази година проблемът с контрола беше решен: сега домашните арестанти ги контролира Федералната служба по изпълнение на наказанията. А ако говорим конкретно, с това се занимават криминално-изпълнителните инспекции на затворническите власти.
Теоретично съвременните технологии позволят да се мине без надзирател. В апартаментите на домашните арестанти могат да се инсталират видеокамери. Има и друг вариант: да се слагат на арестантите електронни гривни. В живота, разбира се, високите технологии се използват невинаги. Понякога за лошото поведение на арестувания съобщават дори съседите. Личното общуване не е изключено: инспекторите могат да посещават арестувания от време на време и при това най-неочаквано. Като цяло в практиката се появяват доста проблеми: нещата са нови, опитът и методиката тепърва се разработват.
Затова пък може да бъде отложено въвеждането на по-хуманни мерки - новото наказание като принудителен труд може да бъде отложено. Сега в Държавната дума се обсъжда законпроект, предлагащ отлагане на срока за въвеждане на такова наказание. Предполага се, че осъдените на принудителен труд трябва да бъдат изпращани в специални изправителни центрове. С нещо това наказание би трябвало да напомня съветската "химия".
Затворническите власти се връщат и към старата идея за създаване на специални общежития за бивши арестанти. Преди няколко години за това се говореше много. Често след затвора човек няма къде да отиде и той отново се връща зад решетките. За да се помогне на вчерашните затворници, местните власти и благотворителните организации отваряха в различните региони специални общежития за тях. Ставаше дума дори за създаването на специална служба по пробацията. Разбра се, че нещата не са приключени. Например съвсем наскоро Главното управление на ФСИН на Русия за Самарска област е подписало споразумение със социален приют за хора без определено местожителство и работа. Споразумението предвижда предоставяне на бивши затворници, които нямат дом, място за спане, безплатна храна веднъж на ден. На тези хора ще им помогнат да оформят и възстановят документите си, да се регистрират, трудоустроят, да получават пенсия. Освободеният затворник ще може да ползва услугите на приюта в продължение на шест месеца. В приюта има триста места. От тях двадесет процента са за бивши затворници.