Докато желязото е горещо

Двадесет и две творчески и граждански организации възнегодуваха срещу изготвянето на проекта за Национална стратегия за българската култура. Той е подготвен без участието на специалисти в сектора и са допуснати съществени пропуски. Отпаднала е филмовата индустрия. Пренебрегнат е и равният достъп на гражданина до култура. Споразумението да участват и гражданските организации е нарушено едностранно от Министерството на културата, категорични са потърпевшите страни.
Отсъствието на диалог със самите творци е една от причините и за сегашното окаяно състояние на културата ни. Не се взима предвид мнението на тези, които са създавали и все още продължават да правят изкуство. Пряко сили. Напук на постоянните опити на управляващите да ги смачкат. Да натрапват непрофесионалните си възгледи в работата на професионалистите. Не е ли в това всъщност проблемът на България днес? Властимащите не зачитат основни права и на творци, и на граждани. В стремежа си да пестят и да правят нововъведения навсякъде и във всички сфери, те разрушават вече изградени изконни ценности и норми - в културата, науката, спорта.
Национална стратегия за култура у нас не е имало през последните 20 години и заради това поне би трябвало да се подходи по-отговорно. И с разбиране. Да се имат предвид препоръките и съветите на компетентните и на всички граждани, за които именно се създава всичко това. Има смисъл нещо да се направи, докато се полагат основите. Докато желязото  все още е горещо. Да се помисли за последствията от един лош документ, преди да е станало прекалено късно. Защото става въпрос за стратегия в областта на изкуствата до 2020 г. Написването му от шепа недостатъчно компетентни чиновници "на тъмно" не само няма да стабилизира положението, а ще го влоши още повече. Няма да има нито устойчиво развитие, нито дългосрочна стратегия. Налице ще е само още един удар срещу духовното, срещу непреходното.
Тези властимащи очевидно никога няма да разберат, че сега вложените инвестиции - било то материални или нематериални, в културата, образованието и науката ни, работят и изграждат бъдещето на държавата и на децата ни. Това е, което ще остане след нас и ще предадем на поколенията. Знак за развитието на една цивилизована страна е равнището на нейната култура. Недъзите в духовната сфера неминуемо се отразяват върху цялото ни битие, върху икономическото - също. Лишават ни от пълноценен и достоен начин на живот. А сме уж европейци, в Европейския съюз! По нищо вече не можем да се мерим с останалите. И малкото, което ни е останало като национална гордост и идентичност -  изкуството и културното ни наследство, сме на път да го изгубим.        
Творци и граждани вече заедно търсим правата си, не ни е работа да влизаме в поредния удобен сценарий на управляващите. Дано културните дейци останат непреклонни в отстояването на позицията си и да преследват истината докрай.