Добре дошли в голямата и дълбока Маркизова локва
/ брой: 69
Павел Басинский,
писател
Защо в днешните политически битки на страната на действащата власт са няколко видни режисьори и ръководители на театри, а на страната на опозицията – много писатели, при това най-различни?
Знам какво ще ми отвърнат на това. Режисьорите, театралните ръководители се нуждаят от подкрепата на властта, включително и финансова. Те имат актьори, които трябва да хранят, проекти, които без пари ще си останат просто фантазия. Писателите не трябва да хранят героите си, а всеки техен „проект” може да се реализира с помощта на най-евтиния лаптоп. Режисьорът, театралният деец, ако построи неправилно отношенията си с властта, рискува да влезе в редиците на маргиналите. Писателят в днешните условия, стига само да спомене мимоходом любовта си към властта, рискува да изгуби тези читателите, които излизат на протести на Болотния площад, и едва ли ще спечели много сред тези, които са на Поклонния хълм. Няма нужда да обясняваме, така и така всичко е ясно. Какво да кажем например за феномена на „Гражданина поет” на Дмитрий Биков и Михаил Ефремов, когато от нищото, от пустотата, от разредения политически въздух и неголеми усилия, се раждат междувпрочем доста талантливи хора, и телевизионни шоу- и радио-предавания, и турнета от Саратов до Лондон, и книги. Ето, вече се приемат поръчки за тържественото „погребение” на този проект в Крокус Сити Хол, където цената на билета достига до 500 долара. Сами виждате, че всъщност е доста изгодно да се бунтуваш!
Но аз не принадлежа към тези, които виждат във всичко само прагматични интереси. Ако например Горки е взимал активно участие в революцията, а Станиславски – не, то това не значи, че те от рано всичко са пресметнали и изчислили и са се договорили за всичко на репетицията на пиесата „На дъното”.
Режисьорите, театралните ръководители по неволя стават „хора на системата”, но освен това са и хора, които по принцип изпитват любов към ръководенето. Те познават законите на режисурата, включително и на политическата. Писатели... Много добре си спомням, как те на тълпа се втурнаха в политиката в края на 80-те – началото на 90-те години и единственото, което постигнаха, бе развала на Съюза на писателите на СССР.
Навремето Александр Блок писа, че руската интелигенция трябва да влезе в политиката, но при това сравни политиката с Маркизовата локва. Маркизовата локва е плиткото устие на Нева във Финския залив и се използва като символ на плитко място, където големите морски кораби няма как да плават. Блок скоро разбра, че е сгрешил. По плитчините е много по-трудно да се плава, отколкото в дълбоки води.