Диабет и бъбреци

Още преди откриването на инсулина от Фредерик Бантинг през 1922 г. френският лекар Пиер Райер описва през 1840 г. бъбречните увреждания като последица на захарния диабет. Една трета от хората със захарна болест развиват хронично бъбречно увреждане. Диабетиците в България надхвърлят 500 хиляди души. В определен момент всеки може да достигне до бъбречно увреждане. Рискът нараства след 10-ата година от появата на диабета. Често обаче заболяването се хваща едва когато е напреднало. Според някои медици всъщност увреждания в бъбреците могат да се намерят още след 2-ата година от началото на диабета, но все още нямат клиничен израз. Тези промени се намират само при хистологично изследване, след бъбречна биопсия. Най-ранен клиничен белег е появата на албумин в урината или микроалбуминурия. Това обичайно се случва до 10-12-ата година от болестта, като може да се каже, че това е най-леката увреда от страна на бъбреците. В 75% от пациентите с диабет тип 1 и в около 60% от тези с тип 2 микроалбуминурията е предвестник на диабетна нефропатия.
Бъбреците са чистачите на организма: те обират отпадните фракции от обмяната на веществата и освобождават тялото от тях, изхвърляйки ги чрез урината. Ако този процес по някаква причина се наруши, в кръвта и тъканите започват да се натрупват токсини и се създават животозастрашаващи ситуации.
Когато кръвната захар има високи стойности, бъбреците трябва да я пречистват много по-енергично, за да съхранят нормалното равновесие на показателите. Това е така, защото тялото интуитивно се мъчи да се освободи от захарта чрез урината. Преработването на по-големи от обичайните обеми означава работа на високи обороти; това претоварва бъбреците и постепенно започва тяхното увреждане. Клинични белези за бъбречни увреждания при диабет са отоци по краката, труден контрол на кръвното налягане, чести бъбречни инфекции.
Ендокринолозите имат правила за добра медицинска практика и когато при един диабетик се появи белтък в урината или креатининът му стигне 60, задължително се започва консултация и с нефролог (бъбречен специалист). Следи се и съотношението на белтък и креатинин в урината. Това ще отложи диализата с години. Ако се стигне дотам, най-доброто лечение е трансплантацията. Любопитното при диабетиците е, че по-подходящо е присаждането на бъбрек от трупен донор.