Детето и семейството трябва да са във всички политики

Георги Богданов има магистърска степен по Европейска социална политика и социална работа от НБУ, София, с дипломна работа върху добрите управленски практики. Работил е по редица проекти, свързани с деинституционализацията, развитието на социални услуги и антидискриминационни политики за деца и уязвими групи. Работил е за Charity Know How - Великобритания, UNICEF, Световната банка, DG Employment Social Affairs and Equal Opportunities. Като национален експерт той е член на две мрежи на ЕС, финансирани от ЕК. В момента е изпълнителен директор на Национална мрежа за децата.


- Как разбрахте, че се готви закриване на Държавната агенция за закрила на детето?
- За нас е изключително важно всяко едно правителство на България да провежда успешна политика за детето. Няма значение коя политическа сила е на власт. Години наред политиките за детето бяха пренебрегвани от редица правителства от 1990 година насам. По принцип политиката за закрила на детето започна у нас с десет години забавяне. Това е период, в който България пропусна големи шансове по отношение на политиката за детето и семейството. У нас практиката е доста по-назадничава, отколкото в една съседна Румъния, с която влязохме заедно в ЕС.
По отношение на предложението за промяна, с която се предлага да се закрие ДАЗД, трябва да се каже, че има работна група, която работи със заповед на министъра по труда и социалната политика. Ние разбрахме за готвената промяна от пресата и написахме своето съобщение, с което се обявихме като неправителствени организации против тази инициатива. Беше написано, че се предлага реформиране на държавните агенции като цяло, в това число и ДАЗД. За нас това беше голяма изненада.
- Твърди се, че идеята за преструктуриране на агенциите и най-вече закриването на ДАЗД е плод на министър Дянков.
- Това е решение, обсъждано в МС, вероятно е предложено от някого, имало е дискусии в правителството. Не бива да се взема решение за закриване на агенцията без участие на широк кръг експерти и организации. 
- Има идея агенцията да се превърне в комисия към Народното събрание. Съществува ли такъв проект?
- Да и това е записано в "Административна реформа - Отчет за изминалата година и следващи стъпки" от 21 юли 2010 г. Написаното изречение е неясно, непълно и дори грешно написано, което обуславя нашето становище против реализирането на такава идея. Ние не сме против реформата на ДАЗД и системата за закрила на децата. Реформа трябва да има, но тя трябва да се прави на базата на доказателства, експертна оценка и анализ на всички, които са въвлечени в реализирането на политиката за детето и семейството.
- Защо адресирахте писмото си до двамата вицепремиери Дянков и Цветанов, а не до премиера, от когото зависи този въпрос?
- Ние адресирахме нашето писмо и до премиера Борисов. Освен това вицепремиерите Цветанов и Дянков също отговарят по въпросите на децата. Г-н Борисов също е ангажиран с проблемите на семейството. Още в началото на мандата на правителството ние, като неправителствени организации, излязохме с доклад за постиженията и нерешените въпроси по отношение на децата и семействата у нас. Така дадохме много ясен сигнал, че трябва да има реформа в различни сектори, включително и в ДАЗД. Публичните ресурси, които трябва да се използват за децата и семейството по един много по-разумен начин. Защото подходът и в момента не е ефективен. До известна степен предложението да се реформират системите и да се оптимизират публичните ресурси е необходимо, но трябва да се направи мъдро и след сериозен анализ. Не може така лесно да се каже, че държавната агенция става една или друга и да се променя толкова набързо. Трябва да е ясно кой и за какво ще отговаря.
- От самото си създаване ДАЗД беше политически аргументирана, сега политически ли е поводът за нейното закриване?
- Аз съм един от хората, които заедно с колеги правехме първите обучения на служителите в ДАЗД преди 10 години. Ние активно участвахме в нейното създаване, защото това е единственият орган, който може да се изкаже по въпросите на детето и семейството. В момента там има доста голям напредък. Има доста методическа работа, която чрез агенцията се въведе. За нас като неправителствени организации е важно да се подходи към агенцията отговорно и да се анализира практиката до този момент. Има и други структури, които трябва да се реформират като Агенцията за социално подпомагане или Агенцията за заетостта, българското училище, педиатричната помощ и пр.
- В ДАЗД видях справка - през 2008 година са влезли десетки милиони лева, смятате ли, че трябва да се пести от социални дейности?
- В социалната система влизат немалко средства, въпросът е, че тези пари трябва да се изразходват разумно. Ние трябва да разберем отговорността, че проблемите на детето и семейството трябва да се решават от всички политици. В момента най-сериозните проблеми, свързани с децата, са по отношение на структурите, не е ясно кой за какво е отговорен. Например в случаите, при които детето е преживяло насилие, имаме тромави процедури по осиновяване и приемна грижа, отпаднали деца от училище и пр. Не се носи административно наказателна санкция за това, че децата не се имунизират от никого...
- Не е ли законодателен проблемът тогава?
- Тези отговорности са разписани, но се размиват между две структури, които работят с децата и семейството- ДАЗД и Агенцията за социално подпомагане. Имаме над 60 случая на деца, преживели насилие. Проблемът е, че не е ясно на национално ниво кой носи отговорност, кой я носи и на местно равнище. Другият съществен проблем е, че специалистите, които работят в областта на децата и семействата, не разбират реалните потребности на детето и погазват често неговите права. Ако един лекар вижда, че едно дете е преживяло насилие или живее в проблемна среда, много често той не знае как да реагира. Същото важи и за полицаите, когато имаме дете, извършило противообществена проява. Учителите не могат да се справят с агресията и насилието в училището и се използват едни остарели методи на работа.
- Няма обратна връзка в борбата с насилието при децата?
- Да, специалистите, които работят по тези проблеми, имат различна представа за децата и какво трябва да се прави в различни ситуации. Имаме случаи, при които се предпочита детето да се изведе от семейството, защото, виждате ли, то имало негативно влияние върху него. Така е, но трябва да се продължи работата и със семейството, защото никой не може да застане на мястото на майката и бащата. Те винаги ще бъдат неговите родители.
- Как се генерира тази вълна на насилие през последните 20 години, преди като че ли нямаше толкова инциденти.
- През последните 20 години сме станали обществено по-чувствителни. И преди това сме имали подобни случаи, при това немалко. Сега повече се работи по тези въпроси. Ние съзряваме като демократично общество. Смятам, че на първо място трябва да залагаме на позитивните мерки, за да формираме социална политика. Цялата политическа прослойка в момента говори основно за наказателни мерки. За санкции срещу лоши и безотговорни родители. Кой може да каже, че е бил най-добрият родител. Наистина трябва да има санкции, но е редно да има и действия, с които да подкрепим човека да си гледа семейството. А не да го накажем, като му вземем 10, 20 или 1000 лева. С този подход няма да променим живота на това семейство. С парични санкции бедността му ще бъде още по-голяма, вместо да му помогнем. Такъв човек няма кой знае какви перспективи пред себе си. Детето, което днес живее в бедност, утре е много по-вероятно да има престъпно поведение, да е безработен, да има психично заболяване и ако сега не инвестираме в хората, утре ние ще плащаме много повече за интеграция и социална адаптация.
- Какво ще направите занапред като неправителствена организация?
- Ние искаме да спрем реформаторското мислене без предварителни дискусии. Ние казваме в нашето писмо, че до ноември трябва да направим проект как ще изглежда системата, как трябва да се направи. Неправителствените организации искаме да представим своята визия каква да бъде структурата на ДАЗД. Убеден съм, че няма да има закриване на Агенцията за закрила на детето, но реформа ще има и ние сме за това да има реформа. Реформата е необходима и в Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, не знам как е пропусната тази комисия от доклада. В тази сферата на детското и младежко правосъдие ние имаме една много остаряла система. Трябва нов и модерен начин за системата за закрила на детето. Ние вярваме в доброто - че с колегите от държавната администрация и от институциите, и от всички политически партии, че ще има една сериозна дискусия за създаване на нова система за закрила на детето.
- Трябва ли да има Държавна агенция за закрила на детето?
- Трябва да има орган, който да наблюдава как се спазват правата на децата у нас. И този орган трябва да бъде или агенция, или министерство, независимо каква ще е структурата, но тя трябва да може да влияе на политикита в сферата на здравеопазването, образованието, полицията, регионалното развитие пр. Ако ние правим регулационен план на едно селище, трябва да знаем къде ще бъде детската площадка, училището, детската градина и пр. Важно е къде ще е болницата за децата. Това са политики, които трябва да са интегрирани. Реално агенцията трябва да е отворена и да може да влияе и помага за едни по-хуманни политики на централно и местно ниво. Големият проблем при нас е, че ние не правим и дори не знаем как се прави интегрирана политика. Надявам се, ние като граждански сектор да предложим една разумна перспектива, така че детето и семейството да са във всички политики.