Денят "Х"
/ брой: 85
По всичко личи, че денят "Х", в който човечеството ще се върне към нормалния за XXI век ритъм на живот, е далеч. Но, дори с КОВИД-19, животът продължава. Въпросът е: Как? Ако отговорът на българските управници е, че отговорността на всеки е лична да опази себе си, значи нещо не е съвсем наред с управлението. Иначе защо при продължаващото увеличаване на броя заразени, при ръст на смъртните случаи се отпускат мерките, които в голяма степен забавиха заразата в страната. В изминалите два месеца от първия установен случай така и не стана ясно при какви условия кои забрани отпадат, кои остават, кои се възстановяват... И защо.
Задължиха ни да носим маски, но фейсбук недоволството сложи властващите на колене само за ден. После пак ни задължиха, но 6 от 10 души ги носеха под брадичката, готови, съзрат ли полицай, да ги сложат надлежно. За мнозина причината навярно е в: "Он на мен че ми каже, айде де!". Но май основната причина е, че не вярваме на управниците си, на нещата, които правят по непрозрачен начин от 10 години насам; виждаме безнаказаността, с която престъпват закони и правила, създадени от тях...
Как българинът да се радва, когато дойде "освобождението" от вируса, ако болестта продължава да шества из улиците, домовете и работните места. И ако управляващите продължават да не знаят кое защо и как да го правят. Освен ако действията им не са продиктувани от нечие лоби... Защото едно е ясно: тепърва занемаряваната и неглижирана здравна система ще рухне без основния си капитал - медиците. Толкова ли е трудно едни 30 хиляди лекари и 30-40 хиляди специалисти по здравни грижи да бъдат системно тествани? Толкова ли бе трудно в изминалите два месеца да се разработи стриктна програма за адекватно на епидемичната обстановка дезинфекциране на лечебните заведения? Е, всяко лечебно заведение, всеки лекар, сестра, санитар сами трябва да се спасяват.