Датата

1205 - цар Калоян разбива кръстоносците при Адрианопол (Одрин). На бойното поле българският владетел излиза начело на българска армия и 14 000 кумани. Император Балдуин I е пленен, отведен в Търново и затворен на върха на кула в крепостта Царевец, наречена Балдуиновата кула (на снимката). Малкото рицари, които успяват да избягат от полесражението, отиват към Родосто и Константинопол. Успехът при Адрианопол води до окончателното укрепване на българската държава, което е главна заслуга на цар Калоян. България се утвърждава като авторитетна политическа и военна сила в Югоизточна Европа.

1876 - започва събранието на Оборище - първото българско Велико народно събрание. Бележи върховния момент в подготовката на Априлското въстание (1876 г.). Събранието в местността "Оборище" край Панагюрище е свикано по решение на Гюргевския революционен комитет. Делегатите на народа, които са дошли да изразят неговата непоколебима воля за борба, повтарят клетвените слова "Свобода или смърт!" Самият Захарий Стоянов, осъзнавайки емблематичната роля на това място, заявява: "Свалете шапки, свещено място е Оборище!"

1912 - след сблъсък с айсберг потъва "Титаник". Пътническиат параход на британската компания "Уайт стар", смятан за най-модерния, луксозен и надежден за времето си, е построен през 1911 г. Теглото му е 46 329 т, а дължината - 268 м. На 2 април 1912-а "Титаник" се отправя на първото си презокеанско плаване от английското пристанище Саутхемптън. През нощта на 14 срещу 15 април, на 680 км от Нюфаундленд, в северната част на Атлантическия океан, корабът се сблъсква с огромен айсберг и потъва за 2 часа. От 2224 души на борда загиват 1513. През 1912-а у нас излиза книга, според която загиналите българи са 38 (основно от селата Садовец, Плевенско, и Гумощник, Севлиевско) - толкова признава застрахователната компания "Лойдс". В действителност броят е по-голям.

1912 - в София се ражда Парашкев Хаджиев, композитор (умира 1992 г.). Най-големият български оперен творец и именит педагог, професор. Работи и в областта на масовата песен, естрадната и танцовата музика. Разработил е много народни песни. Автор на оперите "Имало едно време", "Луд Гидия", "Албена" и др., на сонати, сюити, пиеси за пиано, хорови и солови песни. Негови творби са поставяни в Русия, Румъния, Полша, Чехия, Германия, Белгия, на сцените на всички български музикални театри.

1917 - умира Людвик Заменхоф, полски лекар, създател на есперанто (р. 1859 г.). Още като гимназист създава първата примитивна версия на свой изкуствен език. През 1885-а, опирайки се на познанията си върху няколко езика, приключва проекта си за международен език, познат днес като есперанто. По негова инициатива се създава международното есперантско движение, а Заменхоф се отказва от авторските си права върху изкуствения език и го предоставя на света за масово ползване. Освен на есперантото, Заменхоф се отдава на философски теории за обединяването на хората от различни религии.

1956 - в Чикаго, САЩ, е демонстриран първият видеомагнетофон. Апаратурата, която е с размерите на голям шкаф и струва първоначално над 100 000 щ.д., е разработена от фирмата "Ампекс". Предназначена е предимно за професионалните нужди на телевизията. Видеомагнетофонът представлява електронно механично устройство за магнитен запис едновременно на видео- и звуковия сигнал и тяхното възпроизвеждане.