Държавният договор за пътнически жп превози ще е 8-годишен

Следващият договор за жп пътнически услуги ще е 8-годишен, а не както досега – 15-годишен. Това ще бъде заложено в предстоящата процедура, с която ще се случи фактическото отваряне на жп пазара в България. Очаква се договорът да започне да действа от началото на 2026 г. Той ще бъде разделен на три лота. Това стана ясно по време на среща в Министерството на транспорта между жп синдикати, експерти, бивши министри на транспорта, както и представителите на автобусния бранш.
БДЖ вече има конкуренция за държавната субсидия, тъй като два частни оператора вече получиха разрешение да возят пътници, а трети е в процес на кандидатстване.
По време на срещата синдикатите изразиха мнение, че не е време за промени, тъй като служебният кабинет и министър на транспорта нямат политическа подкрепа за такава промяна. Другото им притеснение е свързано с това, че доходоносните линии ще бъдат взети от частните оператори, а за БДЖ ще останат неефективните.
Транспортното министерство демонстрира твърдото си намерение да продължи с плановете за разделяне на обществената железопътна услуга в три лота, въпреки критиките и предложенията за промени от страна на експерти и заинтересовани страни. Според плана на транспортното министерство жп линиите, които ще бъдат субсидирани от държавата, трябва да бъдат разделени на три лота - "София-Пловдив-Бургас", "София-Горна Оряховица-Варна" и всички останали линии. Според служебния министър на транспорта Красимира Стоянова разделянето на линиите на три лота ще даде възможност за навлизане на частни оператори, които да предложат иновативни решения и по-високо ниво на обслужване.
"Тези 3 лота не са най-ефективният начин за разделението на железопътната услуга у нас“, заяви председателят на Форум за балкански транспорт и инфраструктура и бивш транспортен министър Петър Мутафчиев.
"Първият лот има 39 влака, вторият - 53, а третият - 402 влака. И тук е важният въпрос - как ще бъде разпределена субсидията. Не може за влакове с големи приходи субсидията да е същата спрямо онези, които изпълняват социални функции и возят малко пътници до дадени населени места. Трябва да се определят правила, по които да се субсидират отделни направления в железопътния транспорт" категоричен е Мутафчиев.
"Българският железопътен пазар за превоз на пътници е либерализиран още 2020 - 2021 г. И сега може да се яви частен оператор и да започне да вози пътници" заяви Мутафчиев.
"Моят въпрос е кой ще обслужва този трети лот от 402 влака. Ами ако няма желаещи, ами ако БДЖ откаже? И изобщо има ли право да откаже обслужването на губещи линии. Въпросите са много и материята не е уточнена", коментира Мутафчиев.
Председателят на железничарския синдикат Петър Бунев изрази загриженост относно социалната политика на бъдещите частни оператори. "Нашата основна тревога е как ще бъдат защитени правата на работниците в новата структура. Необходимо е да се изработи обща рамка за трудовите отношения, която да гарантира запазването на достойни условия на труд и адекватно възнаграждение", каза той. Според Бунев ограниченият пазар предполага обществената услуга да се извършва от един оператор, без да се разпокъсва на лотове.