01 Октомври 2022събота23:32 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще има разкъсана средна и висока облачност, която след обяд ще се вплътнява. Привечер и през нощта срещу неделя в Западна и в Централна България ще има краткотрайни валежи от дъжд, на отделни места - временно интензивни и значителни по количество, придружени с гръмотевични бури. Ще духа до умерен югозападен вятър. Топло, с максимални температури между 27° и 32°, в София - около 28°. Днес ще има разкъсана средна и висока облачност, която след обяд ще се вплътнява. Привечер и през нощта срещу неделя в Западна и в Централна България ще има краткотрайни валежи от дъжд, на отделни места - временно интензивни и значителни по количество, придружени с гръмотевични бури. Ще духа до умерен югозападен вятър. Топло, с максимални температури между 27° и 32°, в София - около 28°.

Мнение

Държавата - мащеха

Всички резултати, изнесени в публичното пространство, за "растеж" в българската иономика, са напълно измамни

/ брой: 200

автор:Славчо Кънчев

visibility 743

"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно."

Уолтър Липман (1889-1947), американски журналист и издател

Върху бюрото ми е 1008-страничният The World Almanac and Book of Facts (Световен алманах и книга за фактите), изд. 2018 г. на компанията World Almanac Books. Това е 150-ото издание на основаната през далечната 1868 г. поредица. Редакцията се намира на West 31st Str. No 132, Ню Йорк.

Логично е, че първият обект на информация са Съединените американски щати, където е издаван алманахът. Данните са обширни с претенция за всеобхватност.

Макар и в значително по-малък обем, изложена е информация за още 195 държави (всички страни членки на ООН, плюс трите държави, които не участват в световната организация - Косово, Тайван и Ватикана).

От посочените дотук сведения относно Световния алманах за 2018 г., особено важно е, че и най-сервилните хопове из хартиените и електронните медии не биха могли да изсмучат от пръстите си твърдението, че това справочно издание е снаряд в хибридната война срещу резултатите на декадата управление на ГЕРБ. Освен ако не бъде пробутана версията за възрастни наивници, че антигербовски подривни елементи са се накамарили в Машината за пътуване във времето, после са направили десант в година 1868-а и са основали компанията за издаване на The World Almanac and Book of Facts.

Всъщност, в уравнението, което определя потенциала на една държава в социалната област, влизат доста изходни величини: съвкупният брутен вътрешен продукт на глава от населението, данъците от всякакъв вид, които се вливат в хазната, и накрая самият размер на държавния бюджет, както и неговото конкретно рзпределение по отделните пера.

Несъмнено тази материя през 2018 г. беше от компетентността на тогавашния министър на финансите Владислав Горанов. Как ли той решаваше уравнението, което определя потенциала на българската държава в социалната област? 

И какви са резултатите?

Бюджетът на България за 2018 г. е 25,18 млрд. щ.д. (при курс 1 щ.д. = 1,76567 лв. (Оттук нататък данните ще бъдат отразявани в щатски долари, понеже са черпени от The World Almanac and Book of Facts.) При население на България от 7 101 510 души, на всеки средностатистически българин се падат по 3545,71 щ.д. разходи от държавния бюджет. Естествено, не всеки българин получава пряко социални услуги за тази сума, тъй като бюджетът има много пера, включително и вноски за погасяване по взети заеми, но ще използваме този резултат за съответно сравняване с показателите на други европейски държави.

Бюджетът на Кралство Швеция е 250,2 млрд. щ.д. при население 9 960 487 души, следователно на всеки швед (независимо от възрастта) се падат 25 119,25 щ.д. Простата аритметична операция делене дава като резултат, че шведската държава предвижда 7,08 пъти по-големи разходи за всеки свой гражданин, отколкото бюджетът на Владислав Горанов за 2018 г. Бюджетът на ГЕРБ.

Каква е ситуацията в Кралство Норвегия?

Население - 5 320 045 души, бюджет 188,8 млрд. щ.д., следователно на един норвежки гражданин се падат разходи от хазната за 2018 г. 35 488,42 щ.д. Откъдето отново простата аритметична операция делене показва, че българската държава изразходва средностатистически 10 пъти по-малко средства за своите граждани, отколкото норвежката - но за своето население, не за българското.

Какво е бюджетното финансиране на глава от населението във Финландия?

Населението на тази страна е 5 518 371 души, бюджетът е 132,7 млрд. щ.д., следователно за един средностатистически финландец хазната изразходва 24 046,95 щ.д. Лесно е да бъде пресметнато, че финландската държава разпределя средностатистически 6,78 пъти повече средства за всеки свой гражданин като усреднен показател, отколкото българската мащеха-държава за своите граждани.

В Кралство Дания при население 5 605 948 души държавният бюджет е в размер на 165,5 млрд. щ.д. Следователно за всеки датски гражданин хазната средностатистически предвижда по 29 343,83 щ.д. или 8,27 пъти повече, отколкото предвижда българският бюджет.

Как се получават тези фокуси

в Северна Европа? Може би там валят златоносни снегове? Или просто в тези държави бюджетните приходи са по-високи, и то не само защото брутният вътрешен продукт на глава от населението е по-висок, отколкото сътветният показател за България, а главно понеже данъците в тези страни са значително по-високи, отколкото у нас.

В Швеция стандартният корпоративен данък е 21,4% срещу 10% в България. В Норвегия подоходният данък за физически лица е прогресивен, като максималната ставка е 47%. Във Финландия ставката на подоходния данък за физически лица е даже с 2,2 пункта нагоре - 49,2%. Същевременно корпортивният данък в Кралство Дания е 25%, а подоходното облагане за физически лица достига 55%.

Какво говорят всички тези данни?

Важният резултат от сравняването на изнесената дотук информация е, че разликите (в пъти!) в изразходването на бюджетни средства в северноевропейските държави спрямо този показател в България е, че те не се дължат толкова на по-високите показатели за съвкупен продукт на глава от населението в тях спрямо индикатора у нас, а на по-високите данъчни ставки.

Естествено е, че облагаемата база е от значение, но определяща е ролята на самата големина на данъчното облагане.

Защо г-н Владислав Горанов не само не обелваше и дума за повдигането на данъчната ставка за корпоративното облагане и за прогресивно данъчно облагане на физическите лица, но беше и яростен противник на каквито и да са промени в тази област? Същата концепция е прегърнал и настоящият министър на финансите.

Вдигането на корпоративния данък 

вероятно би прогонило от територията на България не една или две чуждестранни компании. Това обстоятелство несъмнено би намалило приходите в хазната, а оттук - и ресурса по перата на държавния бюджет. 

Именно разрешаването на този проблем е дефинитивно еднозначно. Наложително е да бъде стимулиран родният, българският дял от икономиката. Понеже всички резултати, изнесени в публичното пространство, за "растеж" в българската иономика, са напълно измамни. Тъй като това е информация всъщност не за икономиката на Република България, а за множеството икономически субекти изобщо върху територията на нашата страна, като тук са включени и регионалните чуждестранни компании, които безспорно не са никаква българска собственост.

Колко е делът на истинската (по притежание) българска икономика в съвкупния брутен вътрешен продукт? И каква икономическа динамика бележи тя - растеж или спад?

Просто гербаджийските пропагандатори прилагат елементарен манипулационен трик, разобличен още от френския писател Шарл дьо Сент Евремон (ок. 1614-1703), а именно, че мнимото почти винаги заменя действителното. Но все пак то се оказва невъзможно за консумация, това мнимо, във вид на социални услуги. И във всекидневния житейски баланс на българските граждани остава като огромна, зейнала липса.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба с корупцията в България

Иван Иванов: Необходимо е модернизиране на икономиката

автор:Дума

visibility 241

/ брой: 190

Банките вдигат лихвите от октомври

автор:Дума

visibility 292

/ брой: 190

ЕБВР повиши прогнозата за българската икономика

автор:Дума

visibility 206

/ брой: 190

Арменският поп

автор:Дума

visibility 274

/ брой: 190

Безплатно ли?

автор:Деси Велева

visibility 227

/ брой: 190

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ