Младежи
Да си създадеш партия...
В България политическите формации никнат и винаги си приличат по едно - лидерите им си вярват
/ брой: 26
Партии много, индианци малко... Наближат ли избори, всякакви месии и пророци надигат глави и си вменяват, че тъкмо те и техните последователи ще оправят страната. Последните 10, 12 или, ако щете, 25 години обаче показват една трагична картинка. Идват едни, бият тъпана, отварят устата и кошницата с обещания и си тръгват позорно забравени и натирени в ъгъла от хората. СДС се оживи на улицата сред милионната тълпа през 1990 г., днес само се развежда. Не може и един скандал да възпроизведе около себе си.
Но тези дни се роди нова партия - "България без цензура". За неин лидер с гласовете на 3211 делегати единодушно бе избран Николай Бареков. Също както, преди почти 12 години, на 6 април 2002 г. почти 1000 делегати също единодушно избраха Симеон Сакскобургготски за лидер на учредената (вече като партия) НДСВ. И също както преди 4 години - на 10 януари 2010 г., Бойко Борисов бе избран единодушно за председател на ГЕРБ.
На фона на единодушието сред делегатите на десните партии, Станишев беше избран на един от последните конгреси на БСП, състоял се на 20 май 2012 г. с гласовете на 77,42% от делегатите. Като имаше задачата да преодолее опоненти като Драгомир Стойнев, Георги Кадиев и Георги Първанов. Въпреки това БСП все гони и се стреми да поддържа едно единство, което неизменно се свързва с лидера на партията, от което страдат само редовите партийни структури... И последствията от това търсено единство на всяка цена не закъсняха - лявото пространство бе разтърсено от подновяването на проекта "АБВ", с главен инициатор Георги Първанов. Размразяването на проекта се случи в момент, в който в страната се провеждаха десетки общински конференции на БСП. Разбира се, къде вероятно самоинициативно, къде не, десетки структури на партията сътвориха декларации, в които заклеймиха постъпката на Първанов и демонстрираха вярност в партийната линия, начертана от партийното ръководство.
Партийните учредителни конгреси, особено тези на новосформиращи се партии си приличат в много отношения. Най-напред винаги се изправят избраните за лидери и приказват неща, които всеки иска не само да чуе, но и да види, че се случват. Уви, с течение на месеците и годините политици се замерват с флашки, папки, провокативни снимки от екзотични разходки и от време на време застават лице в лице с потенциалните си избиратели, за да им напомнят, че са избрани на върха на пирамидата, защото за 800 дни ще ограничат корупцията, ще вдигнат икономиката, ще решат демографската криза, доходите ще се вдигнат, така че свят ще ни се завие, а на онези "хрантутници" - депутатите, ще се орежат заплатите, колите, жените, командировките и най-накрая и те самите ще бъдат орязани наполовина. Това е все едно да гледаш 20 години "Дързост и красота" и да се надяваш, че един ден ще доживееш да видиш последния епизод на сериала. Уви, нещо винаги ще се обърка и всичко пак започва отначало.
Общото между създаването на НДСВ, ГЕРБ, "България без цензура", АБВ и която й друга партия да вземете, е, че всички лидери сами се навиват, че това което изрекат, един ден може би ще се случи:
1) Симеон Сакскобургготски изрича на 6 април 2001 г. думите: "Десетилетия наред съм живял с дълга си да ви служа. Десетилетия наред съм страдал заедно с вас за нещастната ни съдба ". За негова радост дългите години на страдание му бяха солидно изплатени през годините на управление на НДСВ.
2) Бойко Борисов през 2010 г.: "Ние сме наясно, че самоуспокоението и корупцията вървят заедно с управлението, но трябва да ви кажа, че няма да има компромис към всеки, който посегне".
3) Николай Бареков през 2014 г.: "Искаме управление, което ще си заслужим, най-малкото в два политически мандата, в средата на първия мандат ще има рязко подобрение на доходите на хората, в края на втория - ще искаме референдум за свикване на Велико народно събрание".
4) Георги Първанов влезе в твърде много обяснения, касаещи оставането му в БСП, лидерския въпрос, отношението му към ГЕРБ, той направо се "заклещи".
И както става обикновено, едни партии се раждат, други умират, трети се прераждат. Важното е, интересът към филма никога да не свършва, иначе всичко друго губи смисъл. Остават още към 4-5000 епизода, нищо, че дори последният българин през 2132 г. едва ли ще доживее да ги изгледа...