Да отсечеш дървото

Природата е навсякъде около нас и ние сме част от нея. Ние сме нейното висше творение. Но дали сме такива?
Прекрасно е, когато имаш малко свободно време и успееш, макар и за кратко, да общуваш, да се потопиш в нея. Имах този късмет през един красив ноемврийски понеделник. Витоша през този сезон е невероятна! А има няколко дни, само няколко дни, когато попадаш сякаш в някакъв вълшебен цветен свят. Планината сменя премяната си. Пъстри халища са наметнали снагата й. В слънчев ден е златна, в облачен е мрачна и замислена.
Вървя и чувам стъпките си. Тишина, всичко се е притаило. Само лек ветрец се промушва между дърветата. Птиците, предпочели да останат тук, вместо да търсят топлина другаде, оживено разговарят и сякаш не ми обръщат внимание.
И няма хора.
Градът е там някъде долу. Затиснат от смог, стрес, проблеми, алчност, житейски амбиции, борба за власт, ламтеж за пари и богатства. И колко дребни изглеждаме ние, погледнати отвисоко.
Но най-потресаващото е, че докато вървях към себе си по планинските пътеки сред гората, недалеч багери и тежки машини са унищожавали методично в продължение на две седмици 20 декара млада гора, залесена с доброволен труд.
Тази скандална сеч в Природен парк Витоша вдигна хората на протест. Дали виновните ще бъдат открити и дали ще си понесат наказанията - това е въпрос с повишена трудност.
А кой ще се надигне срещу безразборната сеч у нас? Кой ще спре камионите, които цяло лято изнасят зеленото злато на България?
Целият ни живот минава в едно състезание. Гоним успеха, преследваме материалното благополучие. Понякога търсим съвършенството, а не разбираме, че то е около нас. То е природата. Тя е източник на мъдрост и познание, на красота и вдъхновение, на живот.
Ние имаме силата и възможността да взаимодействаме с нея, но вместо това се стремим да извлечем не най-нужното, а максималното, без да даваме нищо в замяна. Съотношението между потребление и производство отдавна е нарушено. Така я унищожаваме, не осъзнавайки, че по този начин погубваме и себе си. Погубваме света, в който ни е дадено правото да живеем за кратко.
Да се обърнеш срещу създателя си. Да отсечеш дървото. Каква горчива ирония!