Да бъдеш или да не бъдеш зайче

Шубето, както казвахме в детството, е голям страх. А актуалният страх по света и у нас идва от необходимостта от промени. Промени в обществата, идеологията, икономиката, културата им.
През трите изминали десетилетия неолиберализъм за всеки социален проблем бе осигурено дежурното обяснение, че така или иначе нещата се предопределят и диктуват от пазара и другояче просто няма как. И че повече либерализация и приватизация никога не вреди, а напротив - те и само те се явяват разковничето на прогреса. Така някак си я карахме, докато през 2008-а нещата изгърмяха със страшна сила и

"царството на парите" се оказа под сериозна заплаха

Регулации, обществена справедливост, социална сигурност, солидарност, човешко лице на капитализма... обществено мнение, настроено по този начин, никак не е приемливо за реакционерите, привикнали при всякакви обстоятелства и на всяка цена да са на печалба и техните интереси да се приемат за изконно обществени. Впрегната бе цялата неоконсервативна пропагандна машина с цел компрометиране на всичко социално и най-вече на институцията, наречена социална държава. Подменяйки причина и следствие, започна да се тръби как социалната държава била първопричина за кризата, а не нейна жертва.
Инструкцията за действие достигна и до агентурата на влияние у нас. От една телевизия напоследък ми се обадиха с молба за интервю относно социалната държава, за да можело в тяхното предаване да прозвучи и по-различно мнение. Ясно какво ще кажа аз за социалната държава, в това няма и не може да има съмнения. Ще я критикувам в частност, но генерално ще я хваля като обществено най-адекватна.
И тук идва поантата на разказа. Да, ама се оказа, че цялото предаване по въпросната телевизия най-безочливо е организирано така, че петима юнаци през цялото време да обсъждат моето интервю от пределно комфортни позиции, сиреч без да мога да им отговоря. В интерес на истината трябва да се подчертае, че един от тях се оказа информиран, компетентен и нелишен от деликатност човек и ще трябва лично да се запозная с него. Но другите четирима, съвсем неслучайно подбрани, бяха обикновени, разбирай безлични, служители на неолибералния култ. Така че славата, която пожънах впоследствие в среди доста по-широки от академичните, бе наистина голяма също заради факта, че не бе калкулирана предварително. Но, както казва тъща ми, не в това е същността, искам да подчертая друго.
Действително, само ако си възприел за идеал социалдарвинизма на викторианската епоха, тоест представите от ХIХ век, днешните САЩ и България могат да ти изглеждат като социални държави. Тогава именно и Айн Ранд можеш да я цитираш като визионерка, чертаеща разумно бъдеще. Като ги гледах и слушах въпросните хорица на малкия екран, непроизволно си припомних коментара на Остап Бендер, касаещ вдовицата Грицацуева. Че подобни субтропици в центъра били отдавна изчезнали, но все още се намирали само тук-таме, по места.
Дискутиращите ме момчета откровено се престараха, "провинциалната им непосредственост" излезе извън всякакво приличие. Даже на ултрадясно чаено парти отвъд океана подобни на техните "ултра" възгледи вероятно биха прозвучали странно заради прекалената си правоверност. Да мислиш, че свободният пазар е прав, "когато съгреши дори", вече е форма на особен тип религия. За наличието на Бог нямало нужда от доказателства, но все пак такива се допускат от църквата и никога не се тълкуват като излишни. Докато в нашия конкретен случай просто игнорираш доказателствата, като да речем последната криза, бетонираното нашенско Черноморие, измърляния с нефт Мексикански залив, съсипаните от липса на образование и работа човешки съдби,

пенсионерската мизерия

и си оставаш единствено със светлата, лъчезарна болшевишка вяра в превърнат "пазарен" вид. Която от нищичко не бива да бъде разклатена.
Въобще, шубе ви казвам.
Ето ви и втори случай. Преди дни солидна група професори, кому приятни, кому не, но професори все с академичен авторитет и имена, скандализирани от доминиращата партийна импотентност, се събираме и решаваме да дадем серия от пресконференции, на които последователно да разгледаме приоритетните мерки за излизане на страната ни от проточилата се вече четири години депресия.
Започваме с това да обосновем неизбежността на отмяната на плоския данък и от преминаване към система на прогресивно облагане на личните доходи. Обясняваме вградената антицикличност на алтернативния избор, към който се придържаме. Отделяме полагаемото внимание и на европейския контекст, изтъквайки неизбежността от данъчна консолидация и елиминиране на данъчния дъмпинг. Говорим за устойчивост на данъчните приходи, за изгубеното понастоящем чувство за справедливост в нашето общество. Предлагаме конкретна таблица: необлагаем минимум от 500 лева, 10% данък до 2000 лева, 20% до 5000 лева и 30% над 5000 лева. Показваме с конкретни изчисления, че това, което се губи при облекчението на ниските доходи, се компенсира 1,8 пъти посредством увеличението на облагането на високите. Изтъкваме, че подобни действия са практически повсеместна практика в развитите държави в условията на криза. Изобщо, посилно си вършим работата. Нескромно и патетично казано, изпълняваме си дълга. Онзи там - пред обществото, нацията и пр.
За чест на частните телевизии, една от тях препредава директно пресконференцията от игла до конец, други две я показват коректно в репортажи и ни канят да участваме в съответни икономически рубрики. Българското национално радио също надлежно изпълнява обществените си функции, като сериозно отразява академичния ни демарш на два пъти - посредством репортаж и интервю.
По националната по наименование телевизия този път няма как реакцията да е обичайното "ни дума, ни вопъл, ни стон". Какво са казали учените глави по дефиниция не може съвсем да е без публично значение, даже у нас. Но пък като допълнителна екстра сме гарнирани с коментар от страна на една от тукашните

жертви на неолибералния аборт

който без каквато и да е обосновка ни възразява просто с твърдението, че плоският данък бил спасил нашата страна и икономиката й в кризата. По какъв начин я е спасил, а не потопил, казва ли ти някой?
Тук обаче ние сме в пълното си право да попитаме на кого служи БНТ? Защо за икономически коментари и мнения там продължават да се канят предимно хора, обидени от природата, които освен лозунги и наглост комай нищо друго нямат в главите си. Журналистическата свобода в никакъв случай не е в правото си да подменя основното предназначение на обществената телевизия, а именно тя да е обществена, да отразява и защитава общественото мнение и обществените интереси, да бъде национално отговорна. Националната телевизия не е място, където да се разпореждат някакви каки, включително такива от мъжки пол, според критерия кой им пасва на днешните възгледи и симпатии, и кой не.
Пределно ясно и многократно изпитано е, че най-безопасно е да си с властта, а ако все пак нещата се развият в непредвидена посока, тогава за целта е изобретен инструментариумът на "фурнаджийската лопата". Личното оцеляване обаче по този начин влиза в груб дисонанс с потребностите на общественото не само оцеляване, но и възпроизводствено развитие. Не е нужно да обясняваме кое се явява по-важното от двете, при това без едното да игнорира напълно другото.
На шубето, казано е, че очите са големи. Влезте в интернет и хвърлете поглед на Дюреровата скулптура в Нюрнберг на малкото зайче и големия му страх. Някои, все повече на брой, вече отказват да бъдат зайчета и това постепенно, видимо и осезаемо прераства в огромен световен и национален обществен проблем. Чието положително решение предстои да се намери.