Чудото и тайните на българските чешми

Почти не може да се намери град в България, където да няма чешма. Тези животворни извори са изграждани и в манастири, и на големи пътища и кръстовища, както и край горски алеи. Някои от чешмите обаче са доста позанемарени и дори пресъхнали, но на много места хората грижливо пазят в паметта си любопитни легенди, които се предават от уста на уста и са част от забележителностите в околността.

Според стара българска традиция чешми се строят по поръчка на богати и заможни хора. Те го правят безвъзмездно, безкористно и с единственото желание да оставят нещо съградено за другите след себе си.
Соломонов печат (хексаграм или хексагон), розета, декоративни природни детайли, флорални мотиви, глави на животни и цели композиции се срещат по фасадите на повечето стари чешми. На каменния корниз на Моравеновата чешма в Копривщица например е изобразен гълъб, символизиращ Светия Дух, както и змия, покровителка на извора, гонеща жаба. По този специфичен начин авторът се стреми да покаже пречистването на водите от нечистите сили.
А Голямата чешма в Самоков е един от символите на града. Няма местен, който да не е опитал водата й. Въпреки че вече не идва директно от планината, както преди векове, тя е все така студена, кристално чиста и невероятно вкусна. Така поне твърдят самоковците. А онези, които мечтаят да се задомят тук, трябва просто да отпият няколко глътки от Чешмата с обецата. Наричат я така, защото западната страна на внушителната постройка, която се вижда отдалеч, е украсена с бижу, издялано от камък. От същия материал са и мавритански издълбани сводове, а под покрива се вижда зенгия (стреме) и клетка за птици. Голямата чешма е символ на града и заема достойно място върху герба на община Самоков.
Легендата за тайните чувства между млад резбар, непризнат от местния еснаф за майстор, и най-красивата за времето си местна девойка, ще чуете край непресъхващия извор в Трявна. Водата от Любовната чешма тече с еднаква сила през цялата година. Казват, че който отпие глътка, поема частица от голямата обич на талантливия майстор, избрал най-трудния за работа материал - мрамора, недокосван преди от никой по тези места. Изваял прекрасния образ на любимата си, а водата се превърнала в символ на вечно слетите им души.
В непосредствена близост до екопътека Стара река се намира уникалното природно образувание, наречено Гърбава чешма. Разположената на левия живописен склон на р. Карадере естествено формирана забележителност също е магнит за всеки ценител. Дължината на уникалната релефна стена е почти 10 метра, а височината - 3 пъти по-малка. Формирана от природата, ден след ден, година след година, капка по-капка започва да извира от малък отвор, скътан в освежаващата зеленина, избуяваща през топлия сезон. Водата от чешмата стремглаво се спуска по цялото продължение на стената, за да се излее сред пръски слънчева светлина в малко вирче в основата на образуванието. Близо до природната забележителност, с площ 0,20 хектара, се намира Стара чешма от турско време. Легендата гласи, че под изградения от човешки ръце извор било скрито златото на бродещия по тия места Страхил войвода. Безуспешно мнозина са правили опити да открият имането. А и казват, че ако някой го намери, чешмата ще пресъхне.
Статуя на мома, държаща стомна за вода, може да се види по главния път от Търговище за Омуртаг и Велико Търново, малко преди прохода на планината, наричан Дервент или Боаз. Вляво от шосето се намира извор, наричан Момина чешма, а преди носещ името Имамова. Смята се, че именно тук тече най-ледената вода - зъбите от нея направо изтръпват от студ, а подложиш ли ръка под чучура, не можеш дълго да изтраеш. Местните знаят, че при построяването на чешмата хората, отпили от нея, веднага умирали. После се разбрало, че змия, която се криела в клоните на върба, наклонила се към извора, тровела водата. Това било проклятието за непростените грехове на онзи, който се отказал от своя род, от своя брат и от вярата на майка си...
За Радина чешма край Перник също витаят легенди. Навремето тук не са могли да заселят хора, защото майсторите, колкото и да опитвали, така и не успявали да накарат водата да тече на едно място. Наблизо мома Рада цял ден си седяла, хранела пилците и си прела. Дошъл при нея баш майсторът и докато си говорели, тайно взел мерки на сянката на девойката и още на другия ден започнал да строи чешма. За почуда на всички градежът се задържал, всички се зарадвали и започнали да се заселват наблизо. Мома Рада обаче се разболяла и след няколко месеца напуснала този свят. Казват, че и до днес обаче отдалеч изглежда все едно девойка край чешмата се е навела над къделята, а до нея пиленца кълват тревица. Когато е тъмно пък, само се чува "цър-цър-цър", но момата се не вижда, защото нали по нощите не се преде...
Много може да се говори за подобни живи извори по родните земи, криещи радостта и мъката на народа ни. И ако се вслушате в ромона на някоя стара чешма, може и да чуете как водата нашепва непреходното послание на старата българска традиция - да сториш добро, да нахраниш гладния, да напоиш жадния...


Майсторът е изваял прекрасния образ на любимата си


Една от забележителностите на китния Разград