Човек успява, когато се занимава с това, което му се удава

Шахин Аден е роден в Кърджали през 1987 г. Средното си образование завършва в СОУ "Отец Паисий Хилендарски" в града. След завършването му учи химия в химическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", където завършва и магистратура. В момента е докторант по химия втора година там. От 6 години работи в химическа фирма като технолог.
 

"Малкото на брой химически предприятия предпочитат да съществуват на нивото, на което са, а не искат да инвестират в квалифицирани млади хора"


- Как един млад човек решава да се насочи към точните науки като химията?
- Наблюдавам няколко тенденции в това отношение. Едната е, че един млад човек кандидатства за медицина или сродни престижни и доходоносни специалности. Не е приет поради конкуренцията и все пак е пробвал и химията. Приет е там и учи една година, за да натрупва опит и да не стои "свободен" една година. Затова примерно след първата година броят на студентите в точните науки като химия и биология намалява доста.
Друга мотивация е, че приемът е доста лесен. Подходящ вариант е за хора, които просто искат диплома за висше образование, без да полагат много усилия и интелектуален труд.
Третата причина е онази, която създава истинските учени, можещи хора. Тя е влечението или мотивацията, идваща от желанието за знание, открития и създаване. Химията позволява тези неща. Аз избрах нея, защото в гимназията ми се удаваше най-много от всички останали науки. Повярвах, че ако човек се занимава с това, което му се удава, само тогава успява. Получих голяма безвъзмездна подкрепа от учителя си и тогава напреднах в заниманията. Бях прочел и една книга за състоянието на химическата наука в България, учените и перспективите за нея. Впоследствие се оказа, че нещата са доста преувеличени и даже са в областта на фантастиката.
- Какви са проблемите в науката?
- Аз разделям проблемите на две части. Първата част са научните проблеми. Много лекарства за най-различни болести чакат да бъдат открити. Откритите вече създават проблеми и искат доусъвършенстване. Много неща не са изследвани. Примерно голяма част от процесите в живите организми. Усилено се работи, за да може животът да бъде по-лесен и справедлив. Примерно върху оползотворяването на отпадъците, безвредните енергийни източници, пречистването на водите и въздуха.
Втората част са организационните проблеми. Приемат се много студенти без оглед на знанията им. Това води до спад в качеството на следването, оттам и в качеството на утрешните специалисти. Откриват се много нови и "екзотични" специалности като компютърна химия, екохимия, химия и физика, зелена химия - в моя университет. Причината е, че държавата отпуска субсидия на университетите за броя на студентите, а не за тяхното качество. А няма поле за изява в България за младежите, които завършват. Налице е състезателен дух сред младите учени. Те са принудени да публикуват статии в най-различни списания. Според техния брой, а не по качеството им, младите придобиват научни степени и заплати. Интересно е, че Айнщайн е станал световно известен и е променил представите ни за природата само с две-три статии, именно за фотоефекта и теорията на относителността. Нашите учени имат по 200 статии най-малко. Сред другите проблеми са липсата на ясна посока за научни изследвания, липса на средства, липса на приложни разработки и липса на държавна подкрепа.
- Младите хора имат ли интерес към химията?
- Да, все пак тя е най-материалната наука. Обяснява лекарствата, наркотиците, парфюмите, алкохолите, бомбите и почти всичко, което ни заобикаля. Предлага широко поле за изява на младите. През последните години интересът е спаднал за сметка на специалности, свързани с медицината. Като например медицинска химия и фармация. При нас интересът е тясно свързан с две неща. Едното е реализацията, а другото е вътрешната мотивация. Като че ли второто движи младежите, които все пак продължават с научните си занимания.
При младите студенти се забелязва интерес към химията. Там има закономерности. Обикновено един от десетина обича тази наука и се развива в нея. Останалите само си прекарват времето. Все пак лабораторията е интересно място, където има цветни и гърмящи неща и запознанства с връстници. Добрите преподаватели будят интереса на младите към химията. Моят случай е такъв.
Малко са на брой добрите преподаватели, а някои от тях доста често убиват интереса у младите със скучни и преписани лекции и лабораторни упражнения, които са далече от реалния живот.
- България беше известна със своята химическа промишленост, останало ли е нещо от нея?
- Химическата промишленост е била доста развита преди демократичните промени. Застъпени са били металургията на черните и цветните метали, фармацевтиката, производството на торове, киселини и други полупродукти за производствата. Според мен трябва да се обърне внимание на факта, че не са били развити високотехнологичните производства. В днешно време страни като Китай и Индия са ни изместили лесно заедно с много други страни. Там има евтина работна ръка и производствата не са сложни.
У нас са останали малко предприятия от миналото. Има фармацевтични компании, които практически не произвеждат, а смесват компонентите на хапчетата и таблетират. Има малко металургия. Произвеждат се ламарини и профили. Медодобивен комбинат имаме. Има фирми за покрития като поцинковане, никелиране, позлатяване, помедняване. Има аналитични лаборатории и дребни производители.
- Лесно ли един химик намира работа у нас?
- Не. Моят випуск се състои от около 90 души. От тях само около 10 са на работа по специалността. Първо, няма много работни места за химици, второ, завършват много младежи. Трето, малкото на брой химически предприятия предпочитат да съществуват на равнището, на което са, а не искат да инвестират в квалифицирани млади хора.
- Някога мислил ли сте да емигрирате?
- Мислех по едно време. Засега се отказах. В европейските страни се предоставят доста добри условия на младите специалисти. Има добри възможности за развитие в науката и високо заплащене. Турция също е добра страна за химия. Един служител на моето ниво получава 3-4 хиляди лири. Причината, поради която се отказах, е, че и в България се надявам на перспектива. Талантливите хора емигрират, оставяйки семействата и близките си, а и тука има възможности за развитие. Дори в някои отношения сме доста по-добре от някои европейски страни. Просто тук нещата стават малко по-трудно и има много фактори, които пречат.
- Какви са темите на вашата научна работа?
- Моята научна работа като докторант е свързана с известните нанотехнологии. Изследвам възможностите за екологично пречистване на водите и въздуха от промишлени отпадъци. А във фирмата разработвам приложни технологии и продукти.
- Ще има ли някой ден България Нобелова награда за химия?
- Представете си следната картина. По света има хиляди университети. В тях работят десетки хиляди учени и екипи. Те изследват най-различни неща. Почти всички разполагат със съвременна техника, апаратура и знания. Доста често темите им съвпадат. Но само на един или на няколко души всевишният създател позволява да направят общозначимо откритие и да грабнат наградата. Аз съм обнадежден за България. Ако пренасочим усилията си от надпреварата за постове, титли и топли работни места към общочовешките проблеми с истински стремеж и всеотдайност, може да имаме и нобелист някой ден.
- Кой е химикът в историята, от когото се възхищавате?
- Възхищавам се на много големи химици като Лайнус Полинг, Мерифилд, Мария Кюри. Със своите работи са допринесли много за подобряването на живота. Всички те имат общи черти. Например откритията им се основават на прости хрумвания, а след това на усилен труд за потвърждаване на това хрумване. Били са много наблюдателни. Ние доста често изоставяме нещо, което не е станало по нашия план. Те са търсили причината за неуспеха си. Всички са работили по реален проблем, било по време на войни, било по време на епидемии. Но най-много ме впечатлява Димитрий Менделеев. Той е работил върху етанолните разтвори. Оттогава има руски стандарт за водка примерно. Работил е върху барута по поръчка на армията. И за да обясни по-лесно химията на студентите си, открил периодичния закон и Менделеевата таблица. В нея е половината от химията за знаещия млад човек. Като е открил, оставил две празни места и предвидил, че тези елементи непременно ще бъдат открити. И са били открити след известно време. Силен ум.