28 Март 2024четвъртък21:12 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

ГЛОБУС

Чили и Боливия поемат наляво

В първата страна ще създават конституция на социалната справедливост, във втората ще управлява "Движението към социализъм"

/ брой: 214

автор:Елиана Иванова

visibility 1144

Октомври 2019 г. беше разтърсващ и решаващ месец за латиноамериканските държави Чили и Боливия. Те бяха обхванати от широко народно недоволство, което в известен смисъл все още не е преодоляно, но което даде силен тласък на ново движение за преосмисляне на статуквото и трасиране на бъдещото развитие на тези страни.

На 25 октомври в Чили бе проведен референдум, на който 78% от гласувалите казаха "Да" на новата конституция. Страната е на път да отвори нова страница в политическата си история. Действащата Конституция на латиноамериканската страна е приета на 11 септември 1980 г. при диктатурата на генерал. Аугусто Пиночет. Решимостта на чилийците да променят основния закон бе продиктувана от икономически и социални причини, но ужасът от пиночетовската диктатурата оставиха своя дълбок отпечатък в общество. Старата конституция 

носеше спомена за кървавата и диктатура 

и ако страната иска да се придържа към демократичните ценности и да търси промяна, то всяка следа от тъмното минало трябва да бъде заличена. 

Референдумът се състоя година след началото на масови протести. Фитилът бе запален през октомври 2019 г. след като цената на билетите за метрото в столицата Сантяго бе увеличена с 3 на сто. Новината незабавно провокира ученици от местна гимназия, които прескочиха въртящите се прегради на входа на метростанцията и поставиха началото на движението "Не плащай" (Evade y lucha). За кратко време акцията придоби масов характер и доведе до мощно протестно раздвижване сред народните маси. Стигна се до тежки сблъсъци между протестиращи и силите на реда, а президентът Себастиан Пинера бе силно критикуван заради сериозно потъпкване на човешките права при опитите за овладяване на протестите. Непосредствено след началото на протестите Пинера обяви извънредно положение в страната, което върна чилийци към спомените за военната хунта на Пиночет. След поредица от злополучни решения на правителството, протестното движение стана масово и последваха мирни демонстрации. Към него се включиха всички онези, които се гневяха срещу ниските пенсии, високите пътните такси, сегрегацията в училищата и неравенството в образователна система, както и срещу лошите обществени и здравни услуги. Освен мирно протестиращите граждани, в демонстрациите се активираха и анархистки групи, които внесоха допълнителен смут в ситуацията. На 19 октомври над милион протестиращи се събраха в Сантяго. На 15 ноември правителството отстъпи пред исканията на гражданите за приемане на нова конституция. 

Усещането за социално неравенство и неудовлетвореност 

е дългогодишен спътник на чилийския гражданин. Според мнозинството чилийци икономическият модел обслужва изцяло интересите на капитала. Сфери като образование, здравеопазване и пенсионна система са доминирани от частния сектор. Пенсионната система, например, е организирана така, че често предлага пенсия по-малка от минималната работна заплата (около $400). Въпреки икономическият подем, следваният неолиберален икономически модел не  може да отговори адекватно на потребностите на чилийския народ.  

Сега чилийците настояват в комисията, която ще разработва новия върховен закон, да бъдат представени поравно мъже и жени, както и да бъдат включени представители на индианското население мапуче. Въпросният избирателен орган трябва да бъде конституиран до април 2021 г., след което ще има година време да заседава и изработи текстовете на новата конституция. Чилийците си дават сметка, че една нова конституция няма незабавно да разреши натрупалите се проблеми, но силно вярват, че ще донесе на обществото повече социално равенство и солидарност. Голяма част от исканията на гражданите като реформи в пенсионната, образователната и здравната система и повече държавен контрол в тези сфери, равнопоставеност и солидарност имат видима лява насоченост, въпреки че страната е управлявана от дясноцентристка партия "Национално възраждане" на действащия президент Себастиан Пинера. 

След почти година на политически сътресения миналия месец Боливия избра своя нов президент Луис Арсе, който спечели на първи тур в изборите с 55% срещу основния си противник Карлос Меса. Това означава, че лявата партия "Движение към социализъм" на бившия президент Ево Моралес ще продължи да управлява страната. След 14 години на власт Моралес бе принуден да се оттегли от държавния пост през ноември 2019 г. заради обвинения в корупция и манипулация на изборните резултати. Към момента Ево Моралес живее в изгнание в Аржентина, а действията срещу него бяха изтълкувани като набързо скалъпен държавен преврат. 

Той остава лидер на партията "Движение към социализъм", но след спечелване на изборите Арсе заяви, че няма да допусне Ево Моралес да играе каквато и да е значителна роля нито в партията, нито в управлението на страната. Очаква се убедителната победа на левицата в Боливия 

да върне стабилността в страната, 

макар и страхът от нови вълни на народно недоволство да не са съвсем утихнали. Левицата спечели убедително в 6 от 9-те области на Боливия, както и мнозинството на местата в парламента и по този начин нанесе смъртоносен удар на опозицията. 

Протестите в Боливия през октомври-ноември 2019 г., известни още като "Боливийска пролет", бяха отговор на твърдения за измама на президентските избори от 20 октомври 2019 г. Тъй като официалното обявяване на резултатите се забави, а тогавашният президент Ево Моралес побърза да се обяви за победител, се прокрадна съмнение за манипулация. Опозицията отправи незабавни обвинения в измама, тъй като Моралес не водеше с достатъчна преднина (10%), за да избегне балотаж. Тогава Моралес призова за разследване на изборния процес и дори прикани международната общност да се присъедини като наблюдател. Но набързо изготвеният доклад от Организацията на американските държави потвърди виновността на Ево Моралес, с което на практика под натиска на опозицията и военните той бе принуден да се оттегли от поста. 

Новите избори бяха организирани от специален избирателен трибунал, сформиран от временно управляващото консервативно правителство, което се опита да погребе голяма част от икономическата, културната и външната политика на Ево Моралес. Но временното правителство под ръководството на самообявилата се за временен президент г-жа Жанин Анес претърпя сериозни неуспехи и значително понижи общественото доверие към своята политика, включително и заради неспособността да се справи с коронавирусната пандемия. 

Новоизбраният държавен глава Луис Анес уверява, че ще бъдат инвестирани сериозни усилия за поддържането на мира и сигурността в страната, за развитието на икономиката, вниманието ще бъде фокусирано и върху литиевите находища на Боливия, които се превръщат във все по-търсен ресурс. 

Не трябва да бъде пренебрегван и въпросът за индианското население на страната. Изборът на първия президент на коренното население Ево Моралес през 2006 г. бе отправна точка в историята на Боливия. През 14-те години от управлението му местните общности постигнаха значителен икономически растеж и разшириха значително своето политическо представителство и права. По данни на Световната банка приблизително 41% от боливийците се идентифицират като членове на някоя  от 30-те местни индиански групи, най-големите от които са кечуа и аймара. Но въпреки че са толкова значителна част от населението, коренното население на Боливия няма политическа власт благодарение на дългата история на маргинализация. А след отстраняването на Моралес от политическата сцена индианската част от населението започва да гледа с безпокойство към своето бъдеще. 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ