Четенето е празник

Всеки празник на книгата е повод и да се замислим колко пъти сме подарили на детето си книга за неговия рожден или имен ден, за началото или края на учебната година, а и без повод. И не само на малките дечица, които още не знаят да четат и повече се радват на картинките, или на учениците в началното училище, а и на своите пораснали момчета и момичета, които четат предимно на компютри и електронни четци. Да им обърнем внимание колко приятен е ароматът на книгата, шумоленето от прелистването на страниците, усещането да държиш в ръце, да разглеждаш и препрочиташ страници от красиво томче с поезия, разкази, роман, енциклопедия...
Традиционно около празниците, посветени на книгата, зачестяват събитията, организирани от държавни и обществени организации, издателства, читалища, училища, издания и много други. Но често акцията трае няколко дни и скоро всички изводи, намерения и решения за програми, процеси, дълготрайни дейности и инициативи изтляват... и така до следващия празник на книгата и четенето. Грехота е при толкова много, разнообразни, издателски и полиграфически ювелирно сътворени издания от всички жанрове на литературата и области на знанието да не се отнасяме с интерес, уважение и внимание към печатното слово.
Вкусът към четенето, необходимостта от докосването до книгата и общуването с нея се култивират от най-ранна възраст. Моето поколение порасна със списъците за задължителна литература за четене през ваканциите, възложени от учителите и контролирани от родителите, със срещите с гостуващи писатели в класните стаи, с читателските картони в училищните и кварталните библиотеки. Тези "тоталитарни" методи изградиха у нас не само познания, усет за език и стил, умения да се изразяваме, способност да разсъждаваме и анализираме, взискателност към собственото ни писане, а и трайна привързаност към книгата и четенето.
Моя близка, чиито деца се "очовечаваха" в неблагоприятната културна и естетическа среда у нас в началото на 90-те години на миналия век, добивайки собствен опит от известни грешки спрямо двамата по-големи, "приложи" на най-малката си дъщеря следната "схема": в началото на тийнейджърската възраст й предостави няколко класически книги, в които, между другото, ставаше дума и за създаването на приятелства, и за първите трепети на сърцето. Нещо, което със сигурност занимава подрастващите момичета. Подборът на първите заглавия, които й бяха поднесени, се оказаха ключът към заинтригуването на момичето, което, по думите на майка си, и днес е "най-четящото й дете".
Синът ми пък беше луд по илюстровани енциклопедии, приказки, приключенски романи, истории за изобретения и пътешествия - с такива заглавия поставихме началото на личната му библиотека. И с часове изслушвахме разказите му за прочетеното. А учителката му в първите класове беше феноменална с взискателността и търпението си да накара децата да записват впечатленията си от книгите и след това да ги обсъжда с тях в клас.
В Обзор например, за да отпразнуват днешния Международен ден на книгата, са измислили интересна инициатива, която може да предизвика у децата интерес към четенето - чрез конкурс за създаването на кукли на приказни герои. За да ги направят най-достоверни, те най-напред трябва добре да ги познават.
Всичко това означава, че твърдения като "мишката ще изяде книжката" и "кой млад човек на днешно време чете книги на хартия", не са нищо друго, освен извинение и оправдание за всички, които не желаят системно да полагат необходимите усилия за възпитаването и поддържането у младите на интерес към книгата.