Черен хайвер за добра социална политика

Неблагодарни хора са това българите. Не знаят как да разглеждат живота си глобално, макроикономически и вечно недоволстват от незначителни факти. Излиза например новината, че ставаме все по-големи отличници по нисък бюджетен дефицит, че оставяме испанци, ирландци, дори французи да ни дишат праха в голямото финансово състезание, а радост никаква. Слагат си нашенците черните очила и се вторачват във факта например, че храните в България са поскъпнали с над 9%, а в Европа като цяло - само с 2. Или пък във факта, че издръжката на живота расте, а доходите намаляват. После подкокоросват синдикатите, които също безотговорно си затварят очите пред идеалната макрорамка и започват да редят черни приказки.
Като отговорни граждани ние им обясняваме в кварталната кръчма, че не може само в своето канче да гледат. Освен това поскъпването на храните с 9% не е чак толкова голямо. Намират се обаче още по-големи егоисти - бабаити, които викат: "Как ги изчислихте вие бе, журналя лъжливи, тези проценти, като хлябът е поскъпнал с над 20%, захарните изделия с 27, рибата с над 30?"
Тук нашето възмущение преля. Защото никой не отчита, че има сериозно намаляване на цените на черния хайвер, трюфелите са паднали от 6 хиляди лв. за килограм на 5500 лв., а шампанското "Дом Периньон", реколта 1887, също поевтиня, за да ни разтушава по-често в бурята на сложния живот. Яхтите също поевтиняха значително, така че черногледството на народа е непростима ориенталщина. И пълна безотговорност.
Ако си европеец, ако си модерен човек, не може да се интересуваш единствено от това какво ще сложиш на трапезата си тази вечер. И да не отчиташ, че продължаваме да сме в световна криза. "Каква криза, бе?", викат кръчмарските бабаити и продължават с някакви измислени цифри: "Като е криза банките у нас как спечелиха 300 милиона за шест месеца?". Сега пък ни се наложи да им обясняваме по Маркс каква е разликата между прост и сложен труд, ама народът нали е озверял и неглобален, изобщо не поиска да чуе аргументацията ни.
Тази липса на комуникация обаче няма да ни откаже от нашите търсения. След като изяснихме проблема с немодерността на народа, вече се чудим не е ли време за една реформаторска социална политика, която да не робува на сиромахомилството, а да отчете реалното съотношение на икономическите сили в света. Стига сме робували на хляба и поскъпването му. Нека фокусът да е в това, че пианата поевтиняват с 30 процента.
Някои медии твърдят, че щастието е въпрос на гледна точка. Няма причини това да не важи за добрата социална политика.
Просто трябва добре да си запушиш ушите за виковете на гладните.