Чакалото

Овцете се бяха кротнали една в друга и пладнуваха под сянката на ореха. Отстрани се бе излегнал овчарят, дялкаше с ножче по гегата и любопитно наблюдаваше приближаващия се облак прах: "Кой ли се е юрнал в този пек по къра?"
Моторът спря, прахта се разсея и пред него застана горският Петър:
- Здравей, бай Василе!
- Здрасти. Господ те изпраща. Спести ми ходене до селото. Довечера щях да идвам у вас. На дерето в Церов рид снощи са направили чакало.
- Мамка им бракониерска. Отскоро се завъртя насам кошута с еленче. Засекли са дирите и ще ги дебнат. Благодаря ти. Отивам да го видя.
Пастирите му бяха съгледвачи. Петър си затваряше очите, когато добитъкът, оставен без контрол, правеше по някоя и друга беля. Вършеше им дребни услуги и му бяха признателни. От тях научаваше къде се сече незаконно гората, какви камиони са минали, къде се стреля...  
Лесно намери чакалото. Няколко души от района не спираха и зиме и лете да трепят дивеча. Знаеше ги, но все не можеше да ги залови на местопрестъплението. В локвата край чакалото съзря пресен отпечатък от гума. Поразгледа го. Половината грайфер беше изяден. "От трактора на комшията Видол е", зарадва се горският. Имаха отколешна вражда. Извади трионче и започна да подрязва основите на чакалото. Подреди наум картината на наказанието: довечера в тъмното няма да забележи. Ще се качи и ще се сгромоляса от четири метра. Ще се натърти и строши я ръка, я крак. През ум няма да му мине повече да прави чакало. Представяше си Видол - как пъшка, как охка и се влачи през деретата.
Замаскира следите с мъх и камъни и се прибра в селото.
Вечерта се похвали пред жена си какво наказание е измислил за съседа. А тя се завайка:
- Ти луд ли си? Ами ако се пребие човекът? Да ти се не видят и елените. Децата ни са връстници. Как ще погледнеш сирачетата му?
- Няма да се пребие. Ще се натроши. За урок да му е - упорстваше Петър.
Легнаха. Сънят бягаше от Петър. Въртеше се в леглото и си мислеше: "Ако пък наистина се пребие? Край чакалото има дънери. Удари ли глава в тях, или в някой камък и... Колко й трябва на човешката душа да отлети... Станал съм и убиец?"
Рано сутринта тръгна към къщата на Видол. Олекна му, като го видя да пои магарето:
- Видоле, подрязах основите на чакалото в Церов рид. Внимавай да не се натрошиш. Другия път няма да ти казвам...
И следващата нощ Петър не можа да мигне: "Може и да не е Видол - друг да е... Що ми трябваше беля на главата!" Мисълта, че може да убие човек, не му даваше мира. Призори запали мотора и отпраши към Церов рид.
Чакалото беше бутнато. Видол го беше изпреварил - да не се подлъже някой друг да се качи.
Петър приседна и запали цигара: "Гад с гад, и той сърце има..."