БСП изпълни обещанието си към родителите на загиналите в мисии

Петър Витанов е роден в Сливен. Завършил е Английската гимназия в София.
Магистър е по Международни отношения в СУ и по Международни финанси в НБУ.
Работил е в отдел "Връзки с международни организации" в парламента.
Депутат е в 44-то НС от ПГ "БСП за България" от 25 МИР в София.
Член е комисиите по външна политика и по отбрана.
Витанов е член и на Делегацията в ПАСЕ.
Владее руски и английски език.
Семеен с две деца.



"Двустранните отношения между България и Турция отдавна се превърнаха в едностранни, защото южната ни съседка диктува правилата им"

- Г-н Витанов, парламентът прие на първо четене предложението на БСП, подкрепено дори от ГЕРБ, родителите на загиналите в мисии зад граница да получават наследствена пенсия. Защо е важно това?
- Нашето предложение е свързано с възможността родители на загинали военнослужещи в задгранични мисии да получават право на наследствена пенсия чрез промени в Кодекса за социално осигуряване. Сега такива права имат родителите на загиналите донаборници. Решението на НС е изключение, което засяга 23 души. Надявам се между първо и второ четене промените в КСО да бъдат прецизирани и да станат част от законодателството.
- Това беше ангажимент, който лидерът на БСП Корнелия Нинова пое към близките на загиналите военнослужещи в Иран и Камбоджа в навечерието на Коледа...
- Да, в основата на предложението беше разговорът, който се проведе в края на декември 2017 г. БСП е категорична, че държавата е длъжница на тези хора и на техните роднини, защото те като че ли са забравени от управляващите. Те са дали за родината най-ценното, което имат - живота на своите деца. Според нас морален дълг е на народните представители да направят жест на признание към родителите на загиналите.
  Трябва да признаем, че законът дава на  военнослужещите зад граница по-особен статут, т.е. те имат редица привилегии. Според КСО например една прослужена година им се брои за повече в зависимост от степента на риск. Но в случая става въпрос за отношение към техните близки. Необходими са едва 55 хиляди лева за наследствени пенсии. Това е скромна сума, но ще покаже отношението на държавата към подвига на техните деца.
Добре е, че всички партии в НС проявихме единомислие и гласувахме предложението с болшинство, защото каузата е добра и защото е добре да покажем, че имаме морален дълг към родителите на загиналите за България бойци. Гласуването е доказателство, че ако надмогнем политическите си пристрастия и инат, парламентът може и трябва да се обединява около каузи, пък дори и те да са предложени от опозицията.
- Вие сте член на комисията по външна политика. Каква е оценката ви за срещите във Варна между Ердоган, Бойко Борисов, Туск и Юнкер?
- Да, във Варна всъщност се проведоха две срещи. Едната е между Турция и ЕС, и по-конкретно между Ердоган, Туск и Юнкер, а другата беше двустранна - между Бойко Борисов и Ердоган. 
Обективността изисква да кажем, че нашите двустранни взаимоотношения са претърпели сериозни промени през последните няколко години. Струва ми се, че на тях не се обръща достатъчно внимание и сме загубили традиционните баланси.
На практика след бежанската криза преди 3 години отношенията между България и Турция се свеждат основно до решаване на мигрантския въпрос. Който всъщност е не толкова предмет на двустранните отношения, колкото е в контекста на общите взаимоотношения между ЕС и Турция.
България губи от това, защото даваме инициативата на Турция като страна с големи възможности, с голям ресурс и с инструментариум, чрез който може да влияе върху европейските решения. На практика нашите двустранни отношения отдавна се превърнаха в едностранни, Турция диктува правилата им.
Опозицията и президентът Румен Радев напомниха на премиера, че на срещата във Варна трябва да бъдат поставени и други нерешени въпроси. Имаме комисия, създадена през 2008 г., именно с цел да може да разшири палитрата от въпроси от двустранен характер, за да може в крайна сметка не само тези въпроси да бъдат поставени, но и да се взима решение по тях. Тя обаче не работи от 2013 г., когато външен министър беше Кристиан Вигенин. А основният проблем, заради който беше създадена, беше кръгът от проблемите, свързани с бежанците, с обезщетение на тракийските бежанци, с регионалния секретариат на сътрудничество с Югоизточна Европа и редица други въпроси. За да може България да бъде в по-силна позиция, тя би следвало да постави остро тези проблеми, а не да чака благоразположението на Турция.
- Какво всъщност се случи на срещата между Ердоган и Борисов?
- За какво са разговаряли двамата и дали българският министър-председател е поставил на дневен ред решаването на проблемите, за които говорим, може само да гадаем. Затова БСП настоя да бъде огласена стенограма от преговорите. Може това да не е публично, но е задължително поне народните представители да получат информация за разговорите.
След срещата чухме от Борисов, че 10 години не са поставяни някои въпроси. Еми 10 години управлявате страната и чак сега ли се сетихте, че има нерешени проблеми между двете държави!?
Лошо впечатление ми направи, че на пресконференцията след срещата Бойко Борисов говори основно какви са претенциите на турската страна, но нищо не спомена за българските искания.
- Май за България единственият положителен резултат от срещата е, че тя се осъществи...!?
- Да, така е. Но това се отнася само за резултатите за нас, българите. Иначе Турция постави към ЕС доста важни за нея проблеми, свързани с визовата либерализация, с ускореното отпускане на транша, със споразумението за мигрантите, с ускоряване на преговорния процес. Европа от своя страна настоява за ненамеса на Турция във вътрешните работи на отделните страни от Западна Европа чрез турски диаспори, настоя за възстановяване на демократичните права и беше отправено предупреждение за деескалация на напрежението.
Но по отношение на резултата останах с убеждението, че няма сближаване на позициите, няма някакъв пробив в отношенията и това най-вече пролича от изказването на Доналд Туск.
- Има ли промяна на отношенията между Турция и ЕС?
- Те са в долна мъртва точка. Единствено може да се потвърди намерението за продължаване на споразумението за мигрантите, защото това за Европа е изключително важно. Мигрантският въпрос е от съществена важност въобще за европейския политически дневен ред, тъй като освен проблемите, които нелегалните мигранти създават в страните, това води до избуяване на различни антисистемни, крайнодесни политически партии, които нарушават и начина на функциониране на политическите системи в Западна Европа.
Често си задаваме въпроса защо Турция е толкова необходима на Европа. Турция е буферната зона между нестабилния Близък изток и стабилната Европа. Знаете, че през Близкия изток се прокарва и радикалният ислям, т.е. Турция е бариерата пред радикалния ислям и затова за Европа е важно Турция да бъде стабилна.
За съжаление виждаме отстъпление от демократичната държава, която Ататюрк създаде. За Турция пък е важна добрата комуникация с Европа, защото турската икономика, от която зависи стабилността на страната, е до голяма степен зависима от европейската както по отношение на преките чуждестранни инвестиции, така и по отношение на износа на Турция, половината от който е в посока ЕС. Знаем, че следващият най-голям партньор Китай е с 5 пъти по-малък обем на износа. Така че Турция не може да си позволи да пренебрегва и загърбва Европа.
- Турция търси подкрепа и легитимация от ЕС за политиката си в Близкия изток, нали?
- Да, така е. Политиката й към Близкия изток и в Сирия по-конкретно в момента не се радва на широката подкрепа на Европа, още по-малко на Америка. Турция е в изключително обтегнати отношения със САЩ, тъй като тя на практика атакува сирийските кюрди, които са подпомагани финансово и логистично от Вашингтон, и провежда  твърде спорна по своя характер операция. Така че тя попада в изолация и прави опити да излезе от нея.
Вярно е, че през последните месец-два се наблюдава разведряване в отношенията, защото станахме свидетели на N-дипломатически маршове от страна на Турция в посока Европа. Имаше посещения на Ердоган в Западна Европа, във Франция, срещи с Меркел и разговори на ниво външни министри на Австрия и на Германия.
Иначе като преговорен процес, който е започнал още през 1967 г., не се забелязва напредък, а и едва ли скоро ще има такъв по отношение на визовата либерализация и 72-та критерия, на които Турция трябва да отговаря, за да стане член на ЕС.