Борисов - лидерът на протеста

Още на 4 септември беше ясно, че поне две трети от протеста, който се обявява за нов морал и правила, всъщност се състои от адепти на старата мерзост и гербаджийското дебелоочие. 13 ноември е новата дата, която беляза това очевидно познание - датата, в която Бойко Борисов официално обяви, че ще оглавява протестите. Знание, впрочем, в което може да са се съмнявали единствено закоравелите романтици и идеалисти.
Най-интересното обаче стана след това признание. "Протестна мрежа", което е нещо като софт-вариант на Реформаторския блок, обяви, че е готова на всякакви съюзи срещу властта, а това веднага я дискредитира морално. Защото приемането на Борисов съвсем не издава чистота на духа и политическа искреност, а по-скоро намеква за всеядност и безумно желание за власт.
В България официално бе осъществена подмяна на езика. Протестърите говорят за себе си като за нещо ново, събудено, уникално, различно. Което не може да обясни как така две трети от тях одобряват статусите на Бойко Борисов във фейсбук и го чакат със сласт да осигури масовост на иначе рехавите им изяви.
Сто и няколко дни театърът, че ГЕРБ и протестът са нещо различно, можеше и да минава в съзнанията на несвикналите, но вече е кристално ясно - едното не може да съществува без другото. Дори "Ранобудните", ако приемем, че имат някаква самостоятелна инициатива, всъщност работят за ГЕРБ. Ако го осъзнават - това е проблем. Ако не го осъзнават - това е още по-голям проблем. Но къде ще останат призивите за нов морал и отговорности, ако от мрака на миналото се появи добре познатото чудовище и отново обхване в паяжината си цялата държава?
Знам само един, който ще бъде доволен - Бойко Борисов. Всички останали ще се чудят за какво са крякали сто и няколко дни.