Бонуси и бедност

Друг ако не, поне кметът на малкото и небогато шуменско с. Хитрино накара избирателите да "чувстват удоволствие". Направи го без много да му мисли, от раз, купувайки Мерцедес за 110 хил. лв. За луксозната придобивка го подкрепили и общинските съветници, а возилото било купено съгласно Закона за обществените поръчки. Трети мандат съм и имам самочувствие да си го позволя, аргументира стореното Нуридин Исмаил, избран с гласовете на близо 70 на сто от участвалите в последните местни избори. Е, поне 2923-ма от близо 6-те хиляди жители на Хитрино чувстват истинско удоволствие. Удовлетворени са, че техният кмет с техните пари ще се вози в лимузина. А те самите - в каруци. Това, последното, е без значение. Важното е, че на душата ще им е хубаво, хубаво...
Дупки по улиците ли? Инфраструктура и канализация ли? Лекари за хората ли? Училище за децата ли? Социален патронаж за възрастните ли? Работа за младите ли? Бъдете над тези неща. Дори и трудно да връзват хорицата двата края, щом държавата е дала, а кметът е икономисал - какъв е проблемът, те са истински щастливи! Но какво има да се чудим, като по същия начин мислят и действат и "големите" в държавата. Икономии за едни, бонуси - за други.
Кметът на Хитрино навярно добре си върши работата, след като не един и два пъти избирателите го подкрепят. Това е неговата награда - доверието на хората и удовлетворението от изпълнения дълг. А не Мерцедесът, който да го вози по изровените улици, покрай поседналите пред кръчмата безработни мъже.
Симеон Дянков пак сбърка. Кризата не е свършила за седми път. За наглостта криза няма. Не сме мазохисти, за да изпитваме удоволствие, когато местни феодали дерибействат. Но можем поне да попитаме къде е държавата. Или моделът "държава в държавата" вече работи и в най-малките селца.