По данни на "Евростат"
Близо 20% от харчовете ни - за жилище, ток, вода и газ
Тази група съставлява най-голямото разходно перо в почти всички страни членки на ЕС
/ брой: 127
По данни на "Евростат" 19,7% от разходите на българските домакинства през 2017 г. са отивали за жилище, вода, газ, електричество и други горива при средно равнище от 24,2% за Европейския съюз. Тази група заема най-висок дял сред общите разходи на домакинствата у нас, следвани от храните и безалкохолните напитки с дял от 19,2%, става ясно от европейската статистическа служба. По данни на НСИ обаче най-големият разход за домакинствата у нас през 2018 г. е бил този за храна - около 30 процента.
Според "Евростат" на трето място като разход е транспортът с 13,9%. Българските домакинства са заделяли 7,9% от разходите си за отдих и култура, както и 6,9% за хотели и ресторанти. 6,3% от разходите на домакинствата у нас са отивали за здравни грижи, а 5,2% - за алкохол и тютюневи изделия.
Българските домакинства са отделяли също 5% от разходите си за мебели и домакински уреди, както и 4,8% за комуникации. 3,2% от разходите са отивали за дрехи и обувки, а 1,1% - за образование, сочат данните на Евростат.
Домакинствата в страните членки на ЕС имат различни потребителски навици, които зависят до голяма степен от нивото на доходите им, културните им навици и географското положение, съобщава европейската статистическа служба.
Средно в Европейския съюз през 2017 г. най-голяма част от потребителските разходи на домакинствата са отивали за жилище, вода, електричество и газ (без разходите за закупуване на жилища). Транспортът е имал дял от 13%, следван от храните с 12%. След това се нареждат ресторантите и хотелите и отдихът и културата с дял от под 9%. Останалите групи продукти и услуги са съставлявали между 4 и 6% от разходите на домакинствата в ЕС. Най-нисък дял от общите разходи са имали комуникациите и образованието със съответно 3 и 1%.
Жилищата са съставлявали най-голямо разходно перо във всички страни членки на ЕС, с изключение на Естония, Литва и Румъния, където на първо място са били хранителните стоки. В Кипър и Малта домакинствата са харчили най-много за ресторанти и хотели.
