Бизнесът иска... а дава ли?

Бизнесът в лицето на БСК поиска вчера от президента Росен Плевнелиев на първото заседание за Обществения съвет към бъдещото служебно правителство пълна прозрачност на дейността на държавната амдинистрация, приходите, разходите и още ред неща да се публикуват в интернет.
Дотук добре. И данъкоплатецът иска същото. Прозрачност - за това как държавата харчи неговите пари. Обаче данъкоплатецът иска същото и от бизнеса - прозрачност. Защото да отиваш на работа с джип за 120 000 лв. и да обясняваш на служителите си, че понеже е криза и имаш дългове, нямаш пари да им платиш заплатите, някак си не си убедителен. Неуместно е и непрестанно да слушаме за исканията на бизнеса, но никой да не търси отговорност от него. Държавата му бавела плащанията, трябвало първо тя да се издължи, за да може и той. Това е така, но държавата стопи задълженията си към фирмите до 135 млн. лв. в края на 2012 г. А фирмената задлъжнялост само за година нарасна с 5 млрд. лв., достигайки в края на 2011 г. 163 млрд. лв., което е над 200% от БВП.
Това спъва развитието на икономиката, защото тя е като скачени съдове - няма ли движение по един, замира движението по всички, включително и неизплащане на заплати. Задълженията на фирмите към персонала само през 2011 г. са нараснали със 420 млн. лв., достигайки до 1,9 млрд. лв. Това води до обедняване и спад на потреблението, като на свой ред обратно удря бизнеса и икономиката замира. Затова бизнесът трябва първо да започне да се издължава на тези, които го крепят с труда си, под строгата намеса на държавата. Защото ако не си платиш тока, ще ти го спрат. Обаче ако бизнесът не си плаща милионите, има отлагане на плащанията, които често дори са клаузи в договорите. Което означава, че в България на бизнеса, освен че му е разрешено повече, отколкото на всички останали, му е разрешено прекалено много. И за да ограничат тези отрицателни прояви, като начало трябва да се криминализира неплащането на осигуровки и на данъци. Тогава бизнесът ще бъде малко по-точен в преценките си. Не може да се поверява бизнес за милиони на хора, които нямат елементарна икономическа култура и които не спазват законите. Междуфирмената задлъжнялост вече е толкова голяма, че не е ясно кога ще събори на принципа на доминото всичко останало.
От друга страна, това, че фирмите имат огромни дългове, не е непременно сигнал, че икономиката издиша. Най-нормалното за капиталистическата икономика е да има фалити на фирми и да има дългове. Но докато не се изчистят тези задължения, означава, че има мощен сив сектор и скрити фалити на фирми. Реално те продължават да сключват договори, да примамват работници, че ще им плащат в много необозрим период, и това е безконтролно, при отстъпление на държавата. Крайно време е тя да потърси отговорност от бизнеса и да наложи по-строг контрол за неговата прозрачност.